Времето беше хубаво. Плажът бе препълнен. Хората се наслаждаваха на почивката си и нищо не предвещаваше, че нещо лошо щеше да се случи.

Изведнъж млад мъж попадна в силно мъртво вълнение и започна да се дави. Той се опитваше да плува към бега с всички сили, но морето го дърпаше навътре.

Мъжът потъваше. Започна да вика за помощ.

Дамян го забеляза. Той знаеше как  как да се справи с мъртвото вълнение.

– Ако можех да разговарям с този младеж, преди да влезе във водата, щях да му кажа, как да се измъкне от хватката на мъртвото течение и да се спаси, – ядосваше се Дамян на брега. – Навярно щях да му досадя с моите приказки. И както в повечето случаи става, нямаше да приеме съветите ми.

– Но все пак това можеше да му помогне да оцелее, – възрази красивата му половинка Нора.

Двамата Дамян и Нора бяха помагали на много хора, къде със съвети, къде в реални ситуации, но сега младият човек, бе прекалено далече от тях. Въпреки усилията не само техните, но и на другите, които се притекоха на помощ, плюс спасителите, всичко бе напразно. Така и не успяха да го спасят.

– Не е ли подобна ситуацията с вестта за нашето спасение? – след това коментира Нора.

– Да, – съгласи се Дамян, – само един разказ за Христовата жертва и силата на Неговото възкресение може да спаси хората, които се опитват да се преборят с бурните вълни на живота.

– Колко често човек се среща със смъртта на близък, развод, финансов крах ….и всичко това може да смачка и удави човека, – допълни Нора.

– Когато споделяме своята надежда в Христос, – сбърчи нос Дамян, – те се чувстват се неудобно. Отхвърлят ни. Смятат, че са прекалено заети, за да слушат такива неща.

– А не могат да разберат, – възмути се Нора, – че вестта за любовта на Спасителя към тях може да им даде надежда не само тук, на земята, но и във вечността.

Светът е пълен с криви пътища и зли хора. Мнозина са уверени, че сами могат да вървят по правия път, но в тъмнината на греха, бързо се отклоняват и пътищата им стават криви.

На онези, които с цялото си сърце търсят Божията мъдрост, Бог обещава спасение от тъмните пътища, злите хора, лъжците и похотливите развратници.
Само Бог знае пътя на живота и ни води по него.

В безбожния свят не е модерно да се води праведен живот. Изглежда, че на земята владеят беззаконни и коварни хора, които пред нищо не се спират.

Вярващите трябва да ходят в пътя на праведните, защото  така ще наследят земята и ще живеят на нея, а нечестивите ще бъдат изтребени от Бога.

Трима крадци решили да крадат банкомат.

Идеята им била много проста. Връзват банкомата с верига, дърпат го с кола, събарят го на земята, а след това отнасят ограбеното.

Горната част на банкомата бързо се разрушила, но долната, в която се намирали парите, се оказала много здрава.

След няколко неуспешни опита, крадците осъзнали безсмислието на действията си и се скрили.

През този сезон, можете да украсите градината си с малък, а може и с голям, изкуствен водоем.

Това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед.

Ето ви едно малко езерце, направено от малка саксия, пълна със земя, вода и декоративни лилии.

Това езерце много би походило за украшение на веранда, балкон или на перваз на прозорец.

Веднъж един ученик попитал учителя си:

– Защо съществува трудности, които ни пречат да достигнем целта, отклоняват ни в страни от избрания път, опитват се да ни накарат да признаем своята слабост?

– Това, което наричаш трудности, – отговорил учителят, – всъщност  се явява част от твоята цел. Престани да се бориш с това. Просто помисли за това и вземи го под внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш със лък. Мишената е далеко и ти не я виждаш, защото над земята се е спуснала мъгла. Нима ще се бориш с мъглата?

Не, ти ще почакаш, когато духне вятър и мъглата се разсея. Сега мишената се вижда, но вятърът отклонява полета на твоята стрела. Смяташ ли да се бориш с вятъра? Не, ти просто определяш посоката му и правиш корекция, стреляйки под друг ъгъл. Твоя лък е тежък и твърд. Ти нямаш достатъчно сили, за да опънеш тетивата. С лъка ли ще се бориш? Не, ти тренираш мускулите си и всеки път все по-силно опъваш тетивата.

– Но има хора, които стрелят от лек и гъвкав лък в тихо време, – казал ученикът обидено. – Защо само моят изстрел ще срещне толкова препятствия на своя път? Дали светът се съпротивлява на движението ми напред?

– Никога не гледай на другите, – усмихнал се учителят. – Всеки си има свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрела. Едни правят точно попадение в целта, а други смятат, че са получили възможност да се научат да стрелят.

Учителят понижи гласа си и се наклони към ученика си:

– Искам да ти открия една страшна тайна, моето момче. Мъглата не се спуска към земята, за да попречи на твоя изстрел. Вятърът не започва да духа, за да отклони стрелката ти в страни. Якият лък не е създаден, за да осъзнаеш своята слабост. Всичко това съществува само по себе си. Ти си решил в тези условия да поразиш мишената. За това престани да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, но усмири гордостта си и избери по-лека мишена. Цел, в която можеш да стреляш от упор.