Бившият губернатор на Ровенска област Василий Червоний, бивш комсомолски секретар, депутат от Върховната Рада на Украйна, казашки атаман, ръководител на организацията Народна ръка, се борил срещу Руската църква. Както е известно в Украйна имало църковен разкол. Някои свещеници от Украинската православна църква възразили против Московската патриаршия. Те заявили, че се подчиняват само на Киевският патриарх.
Червоний бил добре известен за това и повел борба срещу свещениците, които не искали да се подчиняват в Киев. Казаците му нахлували в храмовете, избивали свещениците, а членовете на семействата им изгонвали на улицата.
Тогава руския патриарх Кирил решил да посети Украйна. Червоний публично заявил, че няма да го пусне на родна земя и наредил на своите поддръжници да съберат народа и да срещнат патриарха с колове и тояги.
На следващия ден Червоний заедно с приятели излязъл на екскурзия сред природата. Изведнъж се разразила силна буря. Мълния ударила Червоний. Бързо го откарали в интензивното отделение… , но не успели да го спасят …
Патриарх Кирил пристигнал благополучно на украинската земя, в тълпата имало само малка част от агресивно настроените. Останалите били деморализирани след смъртта на своя лидер …

При бактериите във вътрешната популация се поддържа генетично разнообразие, което се появява при смяната на екологичните условия.
Бактериите са най-разпространените организми. И на Земята няма място, където те не биха могли да живеят.
Тази приспособимост е свързана с високата им генетична вариативност. Случайното изменение, ако се окаже благоприятно, мигновено се разпространява в популацията.
Благодарение на бързото си размножаване, тези изменения бързо се разпространяват между тях.
Как се предават получените изменения?
Всички дъщерни клетки ще носят получената промяна. Постепенно при стареенето на предходните видове ще се изяви новата популация.
Известно е, че бактериите могат да обменят участъци от генома и възможно е това да играе някаква роля в приспособяване на популацията към новите условия.

Един мъдрец попаднал на небето и срещнал един ангел
– Как изживя живота си на земята? – попитал го ангела.
– Аз постоянно търсих истината, – отговорил мъдреца.
– Това е хубаво! – похвалил го ангела. – А какво прави, за да намериш тази истина, с какво се занимаваше, за да я откриеш?
– Мъдростта се натрупва от хората и се записва в книгите, за това и аз много четях, -отговорил мъдреца.
Ангелът се засмял.
– Небесната мъдрост се предава на хората чрез религията, за това аз изучавах светите писания и посещавах храмовете, – продължил мъдреца.
Ангелът се засмял още повече.
– Аз пътешествах, беседвах и спорих с други мъдри хора. В тези спорове се раждаше правдата и истината.
Ангелът благосклонно се усмихнал.
Мъдрецът замълчал…. Лицето на ангелът потъмняло и усмивката му изчезнала….
– Какво сбърках? – попитал мъдрецът.
– Ти нищо не каза за любовта, – отговорил замислено ангела.
– Аз нямах време за любов, защото търсех истината! – гордо отговорил мъдреца.
-Там, където няма любов, няма и истина… Най-голямата истина се ражда от най-голямата любов, – тъжно казал ангела и изчезнал….

Пролетта настъпи неочаквано. всичко започна с топящия се сняг, който през деня капеше от покривите, а през ноща застиваше в ледени висулки. Не бяха минали и две седмици, когаъо допълзя черен облак. Той всяваше ужас с вида си. Появата му бе съпроводена от оглушителен гръм.
Старите хора клатеха глава и сматаха, че такова начало на пролетта не предвещава нищо хубаво, а децата и младежите безгрижно се радваха:
– Пролетта дойде!
Това наистина бе странна пролет. Седмица след капчуците се появих гарваните, долетяха и скорци. В гората снега изчезна изведнъж, а полетата и ливадите се напълниха с нови багри. Добитъкът зажаднял за свежа трева и мириса на влажна земя, се разпръсна по ливадите и хълмовете.
И зимата се бе оказала необичайна. Бе много мразовита и измъчи хората много. Много хора бяха замръзнали, една част от тях тежко боледуваха през цялото време.
А пролетта някак  много бързаше. Земята се бе събудила преди обичайния си срок и пороите станаха не навреме.
Дано само всичко свърши добре.

В центъра на Земята живеели подземни хора. Те били много дребни. При тях винаги било много топло, но нямало светлина. Подземните жители никога не били чували птичи песни, не били усещали порива на вятъра. Те не знаели какъв е цвета на небето и какво е да докоснеш млада трева.
Живеели там, където били свикнали, където е топло, сухо и не хапят мухи. Няма значение, че в техния свят било малко задушно, че храната е еднообразна, а водата топла и мътна. Те били привикнали да живеят така и не забелязвали тези неудобства. Всъщност не смятали, че това са неудобства.
Просто не са имали с какво да сравнят.
До тях стигнали невероятни слухове, че там някъде на върха има друг свят. В този свят духа свеж вятър, валят дъждове. Тревата е зелена, а небето синьо. Въздухът е чист, а водата е прозрачна като сълза. Храната на жителите е вкусна и разнообразна. Хората от там пътешестват, живеят весело и безгрижно.
Старейшините на подземните жители решили да проверят истинността на тези слухове. Те изпратили свой разузнавач на повърхността.
Лошото е, че пратеникът попаднал в центъра на Сибир и то в разгара на зимата. За самият него останало загадка, как е успял да оцелее… Измръзнал, едва жив, той се върнал при старейшините и им разказал, че на повърхността изобщо не може да се живее. Там всеки подземен жител веднага ще замръзне само след минута, няма никаква трева и целия свят е чисто бял. Той не успял нищо да разгледа поради ледения скреж, който се забивал в очите му.
С една дума, всички лъжат. Да си живеем така, като сме си живели досега….
Минали шест месеца, но слуховете не заглъхнали, а се увеличили още повече. Говори се, че там е топло, храната расте на странни храсти. Просто трябва да легнеш под тях и да отвориш устата си по-широко..
Изпратили друг разузнавач. Той имал по-добър късмет. Излязъл на Бахамските острови. Пред погледът му се открил океана, безкраен, чак до синьото небе. А над главата му клони свели плодовете си пред него. Те били невероятно вкусни. След като се наял, легнал на меката трева и заспал блажено. Събудил се облян от топъл летен дъжд. Така му харесал животът тук, че за малко да забрави за какво е дошъл тук. Набрал от страните плодове и се отправил обратно при старейшините, а те отдавна били вече го погребали. Мислели си, че е замръзнал и не е успял да оцелее.
Но когато се върнал разузнавачът, той разказал, че тревата е зелена, небето е синьо, въздухът топъл и свеж, а храната право пред главата ти се изпречва. Нагостил ги с набраните плодове.
Позамислили се подземните хора:
– Как така? На кой от двамата да вярваме? Първият се върна замръзнал, оклюмал и до сега е още болен. Другият – загорял, отпочинал и плодове дори донесъл.
Още два пъти изпращали пратеници горе на повърхността. И двамата донесли различни вести. Защото единият излязъл в разгара на пролетта и бил поразен от разнообразието на цъфтящите дърветата, а другият попаднал през есента и се възхитил на разноцветните листа, вкуса на смокините…
Така и не решили подземните жители на кого да повярват. Но се уверили в това, че ако има живот на повърхността, то този живот е труден и опасен, затова и непредсказуем.
За това и решили, че ще продължат да си живеят така, както са си живели от незапомнени времена. Нищо, че този живот бил невзрачен, въздухът несвеж, а храната невкусна, но поне нямало изненади. Днешния ден не се отличава с нищо от предишния, какво ще се случи си го знаеш предварително.
Слуховете за живота на повърхността така и не изчезнали. Намерили се смелчаци, които не се плашели от трудностите, излезли на повърхността и досега добруват там. Понякога идвали на гости при роднините си и разказвали различни истории.
Навярно всички лъжат….