Един мъдрец попаднал на небето и срещнал един ангел
– Как изживя живота си на земята? – попитал го ангела.
– Аз постоянно търсих истината, – отговорил мъдреца.
– Това е хубаво! – похвалил го ангела. – А какво прави, за да намериш тази истина, с какво се занимаваше, за да я откриеш?
– Мъдростта се натрупва от хората и се записва в книгите, за това и аз много четях, -отговорил мъдреца.
Ангелът се засмял.
– Небесната мъдрост се предава на хората чрез религията, за това аз изучавах светите писания и посещавах храмовете, – продължил мъдреца.
Ангелът се засмял още повече.
– Аз пътешествах, беседвах и спорих с други мъдри хора. В тези спорове се раждаше правдата и истината.
Ангелът благосклонно се усмихнал.
Мъдрецът замълчал…. Лицето на ангелът потъмняло и усмивката му изчезнала….
– Какво сбърках? – попитал мъдрецът.
– Ти нищо не каза за любовта, – отговорил замислено ангела.
– Аз нямах време за любов, защото търсех истината! – гордо отговорил мъдреца.
-Там, където няма любов, няма и истина… Най-голямата истина се ражда от най-голямата любов, – тъжно казал ангела и изчезнал….