Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат ​​тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.

Няколко английски ентусиасти отворили стара „386-ка“ и старателно я почистили, оставяйки само процесора и паметта с готов „софтуер“, включващ две постоянно действащи интернет страници. Всичко това би било неинтересно, ако не ставаше въпрос за захранването.
Компютъра работи… с картофи. „Батерията“
от 12 големи картофа стига за един ден работа. След това трябва да се замени.
Фокусът с „електрическите“ картофи е известен на радиолюбителите отдавна. Но тук става дума, за преодоляване на енергийната криза на Земята. Или как да се избавим от излишните картофи? Съмнявам се да има вече такива. Станаха много гладните.

Те винаги вършат това, което не води към добро… Чували сте го не един път нали?
Важното е, че ние сме хора и всеки си има свои емоции. Един може така, друг по друг начин. Всеки има право да избира.
Главното е как се чувстваме и как се държим. Нека да минем поредния тест….е, не всичко трябва да е хубаво. Всеки трябва да знае, че е човек и че не е лишен от чувства… На нашата земя за всичко има място.
Ние сме различни и никой на никого за нищо не ни е виновен. Приемаме или не приемаме някого, избора си е наш.
С кого дружим и с кого общуваме?….Не се харесваме на всички…е и какво да правим тогава? А навярно ви се е искало всичко да е точно по мярка. Да, ама не става. Нека да опитаме всички заедно….
Живот…. слънце… пролет… и ние всички имаме едно рамо до себе си… Какво още искаме?
Различни сме, но нека помислим за другите. Нека живеят. Ние не сме Господ и не ни е дадено да наказваме или помилваме.

Чрез този обект се стремят да решат социалните задачи на индийската столица при условията на дефицит на земни ресурси.
Уникалната архитектура на вертикалния некропол позволява да се освободи значително количество земя за живеене, като се обезпечава  достатъчно пространство за починалите. В зданието се предоставя пространство за скърбящите и посещаващите гробовете на своите близки. Според замисъла на автора на проекта, тук могат да се видят всички хора – живи и мъртви, като равни, събрани на едно място.
Основен проблем за реализацията на този проект е морално етически. В Индия съществуват множество религии с различни традиции. Освен това визуалното доминиране на некропола и неговото съзерцаване може да окаже негативно влияние на жителите на града и гостите му.
Основният въпрос за нерационално използване и недостиг на земя, ще дойде и до гробищата. С течение на времето този проблем ще се изостря все повече, така че всяко нововъведение в тази деликатна област би трябвало да се приветства и да се разгледа с внимание.

Древно руското име на април е „снегогон“.  През пролетта, природата се освобождава от снега.
Само едно нежно докосване на по-топлия въздух до хладната земя и….топене на снега излива изобилна влагата.
Затова април е тъжен месец, месец на мъгли и дъждове.
В големият град през април понякога е мрачно и подтискащо. Но скоро слънцето ще надникне и там.
В природата всичко става ново.
Мъгливия април е вратата към  обновление, надежда, мечта….. Това е едно от най-поетичните времена на годината.