Чрез този обект се стремят да решат социалните задачи на индийската столица при условията на дефицит на земни ресурси.
Уникалната архитектура на вертикалния некропол позволява да се освободи значително количество земя за живеене, като се обезпечава  достатъчно пространство за починалите. В зданието се предоставя пространство за скърбящите и посещаващите гробовете на своите близки. Според замисъла на автора на проекта, тук могат да се видят всички хора – живи и мъртви, като равни, събрани на едно място.
Основен проблем за реализацията на този проект е морално етически. В Индия съществуват множество религии с различни традиции. Освен това визуалното доминиране на некропола и неговото съзерцаване може да окаже негативно влияние на жителите на града и гостите му.
Основният въпрос за нерационално използване и недостиг на земя, ще дойде и до гробищата. С течение на времето този проблем ще се изостря все повече, така че всяко нововъведение в тази деликатна област би трябвало да се приветства и да се разгледа с внимание.