Само глупак може да се замисли дали да размени всичко което има срещу истината.

Веднъж, по време на петролния бум, в една малка страна хората с готовност разпродавали своите участъци земя на петролните компании, които плащали за тях баснословни суми.

Само една жена категорично отказвала да продаде земята си.

Предложенията достигнали астрономически висоти. Накрая една нефтена компания й съобщила, че е съгласна да й заплати каквато цена поиска. Но жената не дала съгласието си.

Нейна приятелка, която била много развълнувана от ситуацията, я помолила да й обясни защо отказва да продаде земята си:

– Нима не разбираш, – казала жената, – че ако се съглася да я продам, ще загубя единственият си източник на доходи.

През 1896 г. Колорадо става 38-я щат на САЩ. Второто му име е „Щатът на столетието“.

В превод от испански „колорадо“ означава боядисан в червено. Именно такъв отенък има месната земя..

Сега на територията на щата живеят около 4,6 милиона човека.

Един от необичайните закони на Колорадо е, че не може да се язди кон в пияно състояние.

В магазините на град Арвада, продаващи алкохол, е задължително да бъдат добре осветени, за да могат клиентите да прочетат какво пише на етикетите.

В Денвър е забранено да се заема прахосмукачка от съседа.

В Пуебло на глухарчетата им е забранено да растат в рамките на града……

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

В древни времена живели на земята двама души, които били много щастливи. Те бяха доволни от това, което имат и споделяли помежду си тази радост и щастие. Любовта им нараствала с всяка изминала година, и никой, и нищо не можело да я разруши.
Веднъж прочели в една много стара книга, че някъде на края на земята имало необикновенно щастие. На това място небето се целувало с земята.
И те решили непременно да намерят това място.
Пътят бил дълъг, пълен с препядствия. Те загубили представа за времето, но не се предавали и вървели.
И когато съвсем останали без сили, те видели врата, описана в книгата. Тук се намирало най-голямото щастие, целта на надеждите и търсенията им. Били притеснени, но почукали на вратата и тя се отворила. Хванали се за ръце и тихичко влезли.
И какво ведели? Те се намерили в своя дом. В края на дългият си път те достигнали своя дом.
И тогава разбрали:
Мястото, където небето целува земята, това е мястото, където хората се целуват.
Мястото, където небето докосва земята, това е мястото, където ръцете на влюбените се допират.
Мястото, където небето отваря очи, това е, когато хората откриват един на друг своите чувства.
А мястото, където цари неповторимото щастие е мястото, където хората се подкрепят взаимно и правят любимия до себе си щастлив.

Къде на Земята е най-леко?

Навярно, въпросът ви навежда на редица шеги, но на него може да се даде разумен отговор.

Това е напълно обоснован въпрос, ако помислите малко.

Отговор: От всички места на земното кълбо, най-леки са нещата на Екватора. Те с 1/125 тежат по-малко, отколкото на полюсите.