У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги  очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.

Здравей, Дядо Мраз!
Аз се казвам Дима. На 10 години съм. Живея в град Енакиево.
Знаеш ли, Дядо Мраз, мама ми каза, че ще ми донесеш подарък за последен път. На 11 години минавам в категорията на възрастните. Бих искал да ми донесеш някой подарък за спомен.
Сега при нас е война. Обстрелват ни. Много е страшно.
По-добре не идвай тук Дядо Мраз. Всичко си имам, може и без подарък да мина.
Ако армия те бомбардира, като боинг, всички деца на земята ще останат без Дядо Мраз.
Дядо Мраз, ти си истински вълшебник и можеш да правиш чудеса, много те моля, направи така, че при нас да спре войната, да не ни обстрелват вече и моята майка да не плаче повече.
Ако ти не се боиш и все пак долетиш при нас, то донеси ми нещо за спомен.

Без тях, нашите нозе щяха да бъдат безмислени пръчки и ние трудно щяхме да контролираме нашето ходене.
Човекът има особена походка, тя много се отличава от тази на животните. При ходене нашето стъпало се премества от петата към пръстите. Всяка крачка завършва с усилията на нашите големи пръсти, които са снабдени с удивително яки мускули. Мускулите започват от пръстите и завършват почти до коленете
Пръстите на краката са нужни за баланс. Ако човек дълго време е ходил бос по неравна повърхност, пръстите му помагат да не падне.
Когато човек тича, пръстите на краката помагат на човек да се отблъсква от земята. Те служат като лостове, които взаимодействат с повърхността и запазват баланса.

Главата на едно семейството от Ловешка област бил отчаян. За съжаление това е напълно нормално състояния в сегашната ситуация. Заложил дома си, но така и не могъл да се разплати с банката.
Но, за разлика от много свои събратя в нещастието, нашият герой намерил един много необичаен изход. Наел багер разрушил къщата си до основи, натоварени отломките в камион и се отправили към банката.
Той направил това не защото бил обезумял. Работата е там, че според условията на ипотеката, в случай на неплащане на дълга, банката трябвало да вземе само дома, но не и земята на която е построен.
Така след като семейството поумувало, решило да разруши къщата си и да закара отломките от нея в банката, а на земята да си построи нова къща.
Трябва да отбележим, че семейството преди да се реши на такава радикална стъпка е помолило банката да не им отнема дома. Те обещали, че в най-скоро време ще решат финансовите си проблеми. Въпреки това, мениджърът категорично отказал, заявявайки, че „в правилата на банката не се предвиждат никакви изключения“.
След това главата на семейството се усмихнал. След това позвънил на свой роднина, шофьор на камион и го помолил да му помогне.