По време на скорошното си гмуркане в Червено море Виталий Базаров забелязал как нещо безкрайно дълго пълзяло по дъното.

Причудливото същество се оказало морска краставица от вида Synapta maculate, тя прилича на змия и може да достигне 2-3 метра дължина.

В света съществуват 1200 вида морски краставици. Някои от тях изглеждат като космат червей, други наподобяват на картоф. Някои от тях използват, за да се придвижват по дъното, малки тръбовидни крака, а други включително и Synapta, пълзят като извършват вълнообразни движения.

Морските краставици, независимо от своето име, съвсем не са зеленчуци. Тези безгръбначни действат като филтри и са много важни за екосистемата.

А в същото време те са забранен деликатес и са много ценни за медицината. Търсенето им в Азия подхранва разцъфтяването на черния пазар.

Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.

Брюквата или жълтата ряпа е кореноплодна култура, зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа. Листата ѝ могат да се консумират като листен зеленчук.

Смята се, че известният писател Гьоте обичал най много от всички зеленчуци брюква.

Всяка година на всяка втора седмица от месец ноември в швейцарският град Рихтерсвил на брега на езерото Цюрих има празник, наречен Raben-Chilbi и главният герой на празника е брюквата.

В Ирландия и Британия фенерите за Хелоуин, във вид на светещи глави, традиционно се правят от ряпа, цвекло или брюква.

От гледна точка на ботаниката плодът краставица е със сочен вътрешен слой и твърд отвън, характерно качество за тиква, диня, пъпеш и други от семейство тиквени. Т.е. е плод, но в кулинарията краставицата се смята за зеленчук.

Интересното е, че в Иран краставицата се смята за плод и се сервира на масата със сладки неща.

Смята се, че родината на краставицата е Индия. А човек я употребява за храна повече от 6000 години.

Думата „краставица“ е взаимствана от дума в гръцки език, която може да се преведе като „незрял“. Причина за това е, че краставицата се употребява за храна недоузряла.

Най-тежката краставица 12,9 кг е отгледал британецът Дейвид Томас. Този рекорд е въведен в Книгата на Гинес на 26 септември 2015 г.

Най-дългата краставица отново е отгледана от британец. Краставицата рекордьорка е била дълга 107 см. Това постижение принадлежи на фермера Иен Нил от Уелс. Рекорда е записан на  26-ти септември 2011.

В Япония, може да опитате пепси-кола с вкус краставица.

На  магистрала М-5 „Урал“ се намира паметник на краставицата. Той е създаден в чест на високото качество на краставиците отглеждани в Луховитский район.

Ако приготвяте цели зеленчуци в микровълновата печка, преди да ги сложите набодете ги с вилица.

Това не е за да са по-красиви в чинията.

Пробождането на зеленчука с вилицата подобрява изпарението на образуващата се вътре в него пара.

Така зеленчуците се предпазват от „взривяване“ или нарушаване на целостта им.