В продължение на много години учените са се опитвали да обяснят окраската на зебрата състояща се от бели и черни ивици. Представяни са различни хипотези.
Някои смятат, че тази окраска помага на зебрите да заблудят хищниците. Други твърдят, че тези ивици им помагат да се защитят от мухата цеце.
Съгласно новото изследване, проведено от биолози на Клифорнийския университет в Лос Анжелис, черните и белите ивици на зебрата помагат за охлаждане на тялото на животното.
Благодарение на това, че бялото и черното се нагрява по различен начин, се създава слабо движение във въздуха.
Учените са изучавали влиянието на 29 различни фактори върху живота на зебрата на 16 ралични места в южната и централна част на Африка.
По време на изследването станало ясно, че характерните черти на зебрата не зависят от наличието или отсъствието на хищници или мухата цеце в който и да е район.
Вместо това специалистите забелязали, че линиите при зебрата са по-ярко изразени при животни, които живеят в екваториалните райони. Докато в студените южни райони често се срещат зебри с по-малки и прозрачни ленти на кожата.

Въведено е ново правило в движението на Израел, според което шофьорите трябва да спират пред пешеходната пътека, дори и ако пешеходец стои на тротоара и все още не е стъпил на „зебра“, но се готви да пресича улицата.
Освен това, шофьорът трябва да спре пред пешеходната пътека, ако това е направил шофора, пътуващ успоредно на него.
Полицията посочва, че през миналата година почти 40% от загиналите на пътя са пешеходци, освен това две трети от пътно транспортните произшествия са станали в градовете.
Отдела следящ за пътното движение е заявило, че за новите правила стриктно ще се следи. От там напомнят, че пътници, които се возят на задните седалки трябва да поставят предпазен колан.

Повечето хора са свикнали със зоологически градини, в които има малки клетки, в който гният обидени от живота животни. Точно обратното на този стереотип във Валенсия е основан Биопарк. Изобретателните испанци на малка площ от 25 дка са успели да пресъздадат истинска африканска зона.
В един от най-оригиналните зоопаркове Лухан в Буенос Айрес посетителите могат, ако желаят, да влязат в клетката на хищника и да го хранят, като му подават храната с ръце.
В Биопарка във Валенсия приближаването към животните не се препоръчва, но можете да ги наблюдавате в реално време.
Обитателите на парка живеят в естествена среда, а посетителите са отделени от тях не с решетки, а реки, скали и живописни водопади.
За разходка в такъв парк трябва да имаш железни нерви. Между хората и животните има незначителни бариери, които животните могат да прекрачат без никакво усилие.
Повечето посетители признават, че изпитват страх, имат огромен прилив на адреналин, тък като това е среща направо с дивата природа.
В Биопарка, както и в джунглата, могат да живеят различни животни едно до друго. Например в една от зоните живеят горили, ему и зебри. Някои от тях, особено по-любопитните, приближават до хората. Истинските любимци на публиката са лемурите.

По време на Френско-пруската война през 1870 г., германците обсаждали Париж в продължение на пет месеца. В града бързо се появил недостиг на храна.
Когато продуктите започнали да свършват, парижаните започнали да ядат конско месо, после котки, кучета и плъхове.
Когато месото свършило, готвачите започнали да купуват животни от зоопарка, предлагайки на по-богатите хора екзотични ястия от тях.
След антилопата, камилата и зебрата дошъл реда и на двата парижки слона – Кастор  и Полукс, чието месо всички смятали за безвкусно.
За сравнение трябва да отбележим, че при двегодишната обсада на Ленинград, хората не докоснали животните от зоопарка.

Тази симпатична рибка-зебра е опасен хищник, населяващ крайбрежните води на  Индийския и Тихия океан.

През 80-те години тя попада в Атлантически океан и кораловите  рифове я привличат. Неочаквано за еколозите прекалено голямата се е оказала ловна ефективност на рибата.

За кратко време този красавица е унищожила 90% от малките обитатели на рифовите, надминавайки хищниците по тези места. За сега това е най-голямото нарушение на екологическо равновесие в Атлантически океан.

В продължение на няколко години биолозите са  търсили начин да разгадаят способността за такъв улов при тези създания. И изглежда са се справили.

Този род риби ловят малки риби, с дължина равняваща се 2/3 от собствената им дължина. Когато доплуват до своят бъдещ обяд, те впръскват малка струя вода по посока на жертвата, а преди да се хвърлят отгоре ѝ „плюят“ върху напълно дезорентираната риба.

Проучванията са показали, че при вибрация рибите стават беззащитни пред враговете си. Тези особености няма нито един местен хищник, за това не е чудно как „красивите“ рибки са завзели рифовете. Жертвите им трудно се адаптират към подобни изненади.