Пп време на преминалата изложба CEATEC в Токио  компанията Elliptic Labs е представила нова технология, разработена в сътрудничество с японския производител на електронни компоненти Murata, която дава възможност да се управлява смартфон безконтактно, с помощта на ултразвук.
Става дума за специален чип, който е вграден във всеки смартфин, базиран на Android и сканиращ пространството с ултразвукови сензори. Поради това, смартфонът може да „вижда“ жестове около себе си на 180 градуса и позволява да се взаимодейства с него на разстояние от един метър. Инженери от Elliptic Labs смятат за предимство използването на звук в сравнение с инфрачервена светлина, защото има по-ниска консумация на енергия.
Технологията е интересна не само за смартфони, в бъдеще може да се използва за по мащабна електроника или да си взаимодейства с холографски интерфейси. Също така от компанията могат да помогнат да управляването на игрите във виртуална реалност, като го направят по-естествено и привично за човешкото тяло, без да се закачват различни сензори върху него.

Тя не беше проститутка. Не вземаше наркотици и не получаваше обещетения. Никога не е била в затвора. Уважаваха я. Обличаше се елегантно, а и квартирата ѝ беше на хубаво място. Но беше самотна.Тя виждаше как хората вървяха заедно хванати за ръце и им завиждаше. Край нея минаваха толкова много, а тя се чувстваше като изолирана на остров. Познаваше доста, дори някои ѝ се пишеха приятели.
Кой ще я обикне? Чувстваше се ненужна, изхвърлена, изоставена, измъчена. Плачеше често и искаше да заспи завинаги.
Самотата е ужасяващо състояние. От дълбините на душата ѝ се издигаше  стон, вик или вопъл. Чувстваше се като изоставено дете след развод. Дните преминаваха в работа, но нощите бяха безкрайни. Тя седеше до мълчаливия телефон и очакваше някой да я потърси, да си спомни за нея.
Викът на самотата не може да се убие от звука на телевизора или от шума на трафика.
В нашите градове е пълно с хора като нея. Можеш да ги видиш в болниците и да чуеш как тежко въздишат, обесърчени, не виждащи изход от състоянието си. Това е една минорна мелодия, която се излива от обществото ни.
Много от нас са пощадени от това и за това трябва да бъдем благодарни, че самотата не е почукала на нашата врата.
Бих им извикала на смятащите се за самотни:
– Постойте, вие не сте съвсем сами. Постояно се срещате с толкова много хора, усмихвате им се, работите с тях. Просто не се затваряйте в себе си, споделете проблемите си, потърсете отговор на вълнуващите ви въпроси. Споделете мъката и болката си, а когато направите това, те отшумяват макар и не нацяло понякога.
Не крийте самотата си. Не се страхувайте, че езикът ви е малко тромав, че нямате стабилна походка или дрехите ви не са отклик на последната мода.
Вие сте уникален, неповторим. Не гледайте с плачещи очи, пълни с отчаяние небето и не питайте: „Защо?“ Бог отдавна е предвидил отговор за вашите проблеми, но Той иска нещо друго от вас – да Го потърсите.

Английският език е единствения език, в който местоимението „аз“ се пише с главна буква.
Това не е свързано с егоцентризма на англичанина. Обяснява се като чиста случайност.
В по-стария английски език местоимението за първо лице единствено число се е пишело като „ic“, но с времето съгласния звук нацяло изчезнал.
А такава самотна буква „i“ била трудно забелязвана в текстовете.
За това започнали да я увеличават и да я правят малко по-голяма, докато накрая дошли до извода да я оставят постоянно като главна буква.

Дъщеря ѝ се роди много бързо. Бяха я сложили до нея. Милваше мъничката влажна главичка, целуваше малките безпомощни пръстчета и плачеше изпълнена с обич.

– Голям късмет имате, момиченце е, – каза акушерката, напомняща ѝ за предстоящата процедура. – Повечето семейства, които искат да осиновят дете, търсят момиченца.

Завладяна от любов към своето бебе, примесена с ужас, че ще го загуби скоро, я накара да обгърне малкото телце сякаш искаше да го защити. Нима е възможно в такъв момент да изпита и радост и мъка?

Не мигна цяла нощ, страхувайки се, че ще загуби някой от оставащите ѝ мигове с детето. Беше милвала копринената коса на детето. С пръст очертаваше профила му. Разтваряше малките длани десетки и стотици пъти. Люля дъщеря си, когато се разплака. Притискаше я до гърдите си и нежно я целуваше.

Бе я разповила, за да види всеки сантиметър от детското телце. Усмихваше се на движещите се крачета. Смени подмокрените пелени и я уви в шала си. Изправи се до прозореца с детето на ръце и му показваше мрака и звездите.

А когато почувства, че сънят може да я пребори, започна да крачи из стаята, за да може още малко да подържи бебето в ръце.

Тя знаеше какво ще стане. Искаше да запази чувството, миризмата, звука и топлината на своето дете

Когато утрото настъпи, тя разбра, че всичко свърши. Стъпките и гласовете отвън я сковаха в неочакван мраз премесен със страх.

Влезе жена с бяла престилка и ѝ подаде документите.Тя взе писалката да подпише, погледна бебето и каза умолително:

– Моля ви помогнете ми!

– Надявам се, не се каниш да промениш решението си, – попита жената предпазливо.

Дълго време младата майка се колебаеше. Дали изобщо ще може да направи правилно нещата? Да задържи ли бебето? Ще успее ли да се грижи за него сама? Можеше да се премести някъде по-надалече от тук. Имаше достатъчно пари, за да отгледа дъщеря си, да ѝ осигури добър живот.

– Не мисля …, – започна младата майка, събирайки остатъците от силите си, – не мога…. да я дам. Искам да живея с нея.

Тя остави документите настрани, притисна детето силно до гърдите си и се разплака…..

Това, че човек може да работи осем часа без прекъсване, може да се мисли само там, където човек се се смята за малък винт към огромна машина.
Днес бизнесмените все повече разбират, че на работещите трябва да се дава почивка по време на работния процес. Така се появило кабинка на HAWORTH Calmspace.
Компанията HAWORTH е известна в целия свят с качеството на необичайни, но стилни и комфортни мебели. Новото кабинка Calmspace е създадено предимно за офиси. Но тази мебел е предназначена не за работа, а за почивка.
Всеки човек работещ в офис знае, че понякога посред работното време му се доспива. Тогава за каква продуктивност на работния процес можем да говорим тук? Вместо да се измъчва човек, не може ли малко да подремне. Десет – педнадесет минути са напълно достатъчни, за да си отдъхнем и да се върнем на работното място с подновени сили.
Тази кабинка може да се постави във офиса. Тя е защитена от външен звук и светлина. Такаче в нея, човек се чувства в пълен покой.