Пухкав сняг се стелеше по земята. Диди разбра, че още малко и приказната картина зад прозореца няма вече да се вижда. Момичето погледна светещата звезда на върха на елхата и реши да иде при баба си в кухнята.
Диди погледа как баба й прави празничната торта и каза:
– Бабо, как ми се иска да направят такава машина, в която да сипят брашно, мая и всичко необходимо за една торта. Да натисна бутона и моля, всичко е вече готово! Тогава ти няма да работиш толкова много. Това ще бъде истинско чудо!
– Но защо, скъпа, – уморено се усмихна бабата, – работата не ми тежи. Да ви храня за мен е удоволствие. Когато се върнат от работа татко, мама, брат ти от лекции, всички ще се зарадват на нещо вкусничко. А торта направена без душа, никой няма да хареса. Хубаво е, че няма такава машина, а ако тя се появи, съвсем няма да бъде чудо.
– Как няма да е чудо? – попита изумена Диди.
– Е, не истинско чудо, – поясни бабата.
– Не е истинско чудо ли? Винаги съм мислила, че например, компютъра е  чудо. А кое според теб е истинско чудо?
– Ти си още малка, за да разбереш това, – въздъхна бабата.
– Бабо, моля те, разкажи ми за истинското чудо? – започна да я умолява Диди.
Бабата въздъхна, постави тортата във фурната, изтри ръцете си, седна на дивана до внучката си и с недоверие гледайки към нея каза:
– Няма значение, ти все едно няма да разбереш….
– Ще разбера, моля те, само ми разкажи, – моли Диди баба си.
– Добре, –  примирено прибра ръцете си възрастна жена и започна.
Отдавна, много отдавна, точно преди Рождество, когато времето било снежно и мразовито, една стара бедна жена се връщала от пазара Тя носела старо палто, изтъркани ботуши и плетен шал.. Опитвала да стопли измръзналите си ръце, но нищо не се получавало, старите ръкавици не топлели.
Но не това тревожело старицата. Жената била огорчена от това, че за рождествената трапеза успяла да купи само хляб, а пари, за подаръци на внуците не й останали. А толкова много й се искало да им подари нещо.
Животът им бил тежък и труден. Живеели в една стая, постоянно гладни и им било студено, защото нямали пари за дърва. Бащата една тъмна нощ бил изведен нанякъде и не се върнал., а майката тежко заболяла. Скоро младата жена умряла. А бабата взела внуците си да ги гледа. Самата тя била болна и стара.
Пътят бил хлъзгав и трябвало внимателно да си гледа човек в краката. Изведнъж жената забелязала на тротоара хартийка. Вдигнала я и не повярвала на очите си. Били три лева. По това време тези пари били доста много. Старицата се отправила към магазина, като си представяла колко много неща може да купи. Но нещо я спряло.
По това време на покрива на църквата стоял ангел. Ангелът виждал как душата и се бори с желанието. Желанието казвало:
– Иди бързо в магазина, купи подаръци за внуците си..
Душата я разколебавала:
– Намери собственика им и му ги дай…
С облекчение и радост ангела виждал, че жената клони към идеята да намери собственика. Самата тя бедна и гладна изпитала съжаление към него: „Ами ако, – мислила си жената, човекът загубил тези пари, е правел сметка да купи подарък на децата си и ги е загубил? Мога ли да зарадвам внуците си,  за сметка на чуждата мъка?“
Жената се засрамила, та това не били нейни пари. Но как да намери собственика им посред зима? Какво да прави? Старицата постояла известно време, а после се отправила към църквата. Вратите й били още отворени. Възрастната жена бързо приближила кутията с даренията и пуснала в нея парите.
Ангелът видял как горещи сълзи се стичали по бузите на възрастната жена, когато излизала от храма. Тя виждала внуците си, плачела и се самообвинявала.
Ангелът поискал да помогне на старицата и дълго мислил как да го направи. И изведнъж се сетил, че жената има далечен роднина, втори неин братовчед, но той не я зачитал много. Имал само едни роднини, това били парите. И тялото му и душата му били затлъстели, а край него било само тъмнина и мръсотия. Ангела се усъмнил в изхода на намеренията си, но се укрепил в Бога и полетял към братовчеда на тази жена.
Той през това време се бил затворил в дома си и броял пари. Проверявал колко са се прибавили през тази година. Ангелът започнал да обикаля около дома му…… Изведнъж мъжът си спомнил, че има братовчедка, която отдавна не е виждал….
Засмял се ангелът, когато видял как мъжа влязъл в магазина, накупил много неща, сложил ги в една чанта и се запътил към дома на братовчедка си.
А старицата в това време пристигнала в квартирата си, бавно се съблякла и унило тръгнала към стаята. Внуците вече спели. Уморена, тъжна и разстроена, седнала на стола и запалила свещта на масата.
Гледала пламъка и си спомняла миналото. Родният и дом, щедрите угощения за бедните, как се готвели за Рождество.. Колко много й се искало да подари на внуците си частица от това, което тя е видяла в детството си….
Изведнъж някой почукал несмело на вратата. Станала старицата да види кой е дошъл. Тя била изненадана, когато видяла на прага пълен мъж с очи, подпухнали от мазнина. В него тя едва познала братовчед си, когото не била виждала от младостта си.
Той коленичил пред нея  и й  казал, че през всичките тези години е постъпвал неправилно. Те седнали на празната маса един до друг и заплакали.
На следващата сутрин, когато децата се събудили видели в ъгъла красиво украсена елха и планина от подаръци. В стаята било топло и уютно.
На вратата стояла старицата и братовчед й облени в сълзи от радост. Радвали се и ангелите като гледали поправели я се скъперник и умеещата да прощава добра жена.

Звездата «CFBDSIR 2149 – 0403» се класифицира като кафяво джудже. Звезди от този тип не са били в състояние да започне ядрен синтез в ядрата си и да прераснат в истински горящи звезди.
Въпреки, че я причисляват към кратната звездна система, наречена «AB Златната риба», заради големите си размери и тегло, мнозина я смятат за газов гигант. Въз основа на това определение, се оказва, че тази планета няма родителски звезди. Това явление се е обсъждало на теория, но много рядко може да се наблюдава.
До днес са известни само четири планети, които могат да претендират за званието „самотна планета“.
Звездата Звезда «CFBDSIR 2149 – 0403»  се намира от Земята на разстояние 120 светлини години. Тъй като няма звезди, около които да се върти по орбита, планетата се движи под влияние на другите звезди от звезната система  «AB Златната риба».
Това не означава, че планетата се движи в космоса по права линия, това е голямо заблуждение. Но като планета може да бъде скитник без родител звезда, остава загадка.

Когато Дуайт Айзенхауер, командваш американските войски в Европа по време на Втората световна война, се срещнал с маршал Жуков го почерпил с Coca-Cola.
Напитката много се харесала на маршала и той помолил да му изпратят от нея в щаба, но в безцветен вариант, за да не заподозрят Жуков в поклонение на американския империализъм.
Чрез президента Труман молбата била предадена на производителите на Coca-Cola. Химиците успели да премахнат цвета на напитката
Пратката била в обикновени бутилки с бяла капачка, на която била изобразена червена звезда.
Така на Жуков били изпратени най-малко 50 каси с Coca-Cola.

Край бреговете на Австралия рибар е хванал истинско чудовище. Това е голям рак от рода на гигантските тасманийски раци.
Такива гиганти рядко попадат в мрежата. Рибарят, който го е уловил е нарекъл рака Клод. Той го е продал на британски аквариум за 3 хиляди фунта стерлинги.
Ракът е бил 29 часа в самолет, прелитайки разстоянието от Австралия до Лондон. След пристигането си е останал 2 седмици под карантина. Но сега вече всеки желаещ може да посети аквариума и да види грамадното животно.
Клод е обявен за най-големият рак на територията на Великобритания. При това той е още съвсем млад. За сега тежи 6,8 кг, а когато порасне ще тежи не по-малко от 13,6 кг..
Специалният аквариум на Клод е с размери 3 на 1,8 метра. След известно време в него ще се пуснат няколко студенокръвни риби. Ракът няма да се храни с тях. Тасманийските раци ядат скариди, ракообразни и малки калмари. В дивата природа понякога яде и мърша.
Старшият морски биолог много се радва на чудната придобивка  Той е убеден, че рака струва цяло състояние. Сега той е звездата на аквариума.

На пръв поглед може да изглежда, че разлагащият се боклук в Парагвай е на значително разстояние от големите концертни зали на Европа, където мъжете във фракове слушат класическа музика, но една група от млади музиканти не са останали безразлични към проблемите на околната среда. В края на краищата, ако музика идва от сърцето няма значение от това, от какво се правят инструментите дали от махагон или от обичайния боклук.
Програма наречена Sonidos де-ла-Tierra – „Музика на земята“ има за цел да помогне на нуждаещите се деца от по-бедните страни да променят живота си чрез музиката. Чрез инструментите си от боклука, активисти са се опитали да покажат, че имат достъп до всички, без изключение, независимо от размера на портфейла им.
За първи път програмата е организирана през 2002 г. за група оказваща помощ и обмен на музикален опит сред бедните. Оттогава програмата е нараснала и в нея работят около 3000 деца от 72 страни по света. Работещите в Sonidos де ла Tierra изпитват голяма радост от участието си. Те имат възможност не само да споделят опита си, но също така да популяризират културата за повторна употреба.
Програмата в момента има над 100 спонсори от целия свят, което прави „Оркестърът повторна употреба“ световна звезда. В групата се обръща повече внимание, не на концертната дейност, а на специални семинари, в които всеки може да научите как да си направи инструментите от боклука. Тук няма нужда от умения да се заварява, нито дълбоко инженерни познания. Трябва само малко търпение, творчество и „умели ръце“.
Независимо, че доминира просветителската дейност, тази група от музиканти са известни по целия свят и са свирили на над 80 концерта, както у дома така и в чужбина.