Физикът Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего решил да се бори с местната транспортна полиция посредством научни методи. Получавайки глоба за не спиране на знака „Стоп“, той доказал в съда своята невинност и публикувал научна работа  „Доказателство за невиност“ и математически модел, който описва личната му защита. В предисловието на работата се казва, че авторът е спечелил специална награда, която се изразява в в това, че не били платени 400 долара за глобата.
В съда Крюков обяснил, че в дадения случай действали три физически феномена, които са повлияли на инспектора и са го въвели в заблуждение.
Когато Крюков е приближавал с автомобила си до знака, инспекторът е могъл да оцени ъгловата скорост на автомобила, а не линейната. Така става, когато ние се опитваме да оценим скоростта на минаващите край нас обекти. Например, влака може да изглежда, че се движи много бавно в далечината, но когато минава край теб усещаш, че се движи много бързо. И в двата случая влакът има една и съща скорост.
В случая с Крюков патрулната кола се е намирала на около 30 метра от кръстовището, където е бил поставен знака. Ако автомобилът се приближава към кръстовището с постоянна линейна скорост, от гледна точка на инспектора неговата ъглова скорост се е увеличила рязко преди спирането. За да илюстрира даденото твърдение Крюков направил две графики: първата изобразяваща линейната скорост на автомобила, а втората за бързо спиране преди знака „Стоп“ преди последващото набиране на скорост. На първата графика има три линии с различни цветове, които съответстват на различни ускорения, т.е. различна интензивност на спиране преди кръстовището. Синята графика съответства на най-голямото ускорение 10 m/s2, а това е почти максималната скорост, която колата е в състояние да развие. Именно тази графика, съответствала на Крюков, при шофирането в този злощастен ден, защото бил настинал и силно натискал педалите.
Ученият доказал пред съда, че синята линия на дясната график е много подобна на линия от лявата графика, която показва движението през кръстовището при постоянна линейна скорост от 36 km / h. Така че, един полицейски инспектор много трудно би направил разлика между двете графики, особено ако вниманието му е заето от други коли. Той не е могъл да забележи, краткия момент, когато Крюков е натиснал спирачката, преди да набере рязко скорост след това.
Обяснение на физикът убедил съдията и той отменил плащането на глобата. А може би е бил просто изумен от размера на усилието, което е положил един учен, за да докажат своята позиция.

Екип от учени на Националния университет  Чанга Хсинга в Тайчжун, Тайван, е разработил технология за защита, която се основава върху уникалността на сърдечния ритъм на човешкото сърце.
Благодарение на тази технология могат да бъда разблокирани компютри, да се отключват  врати на къщи или коли и то само чрез докосване с пръст до повърхността на специален сензор.
След прочитането на електрокардиограмата на човека от дланта му, системата съставя „цифров подпис“ от биенето на човешкото сърце. След това, при използване на хардуерните и софтуерните алгоритми за тези подписи се превръщат в уникален ключ за кодиране.
Криптологическото отстояване на такъв ключ е много по-висока, защото биенето на сърцето на един човек се отличава малко от това на друг. Ключът във всеки случай е уникален.
За по-нататъшната работа с получения ключ се използва математика, който се основава на принципите на теорията на хаоса, които дават възможност за такива малки колебания във входните данни и получените резултати.
Крайната цел е създаването на идеална криптографска система.
С едно докосване на пръста, на повърхността на устройството може да се отвари и затваря достъпа до данните, съхранявани на диск. А освен това, такава система може да се използва в системите за сигурност, системите за идентификация, като ключове за кола и жилище.

Двама учени от Южна Корея и Австралия са представили теоретична концепция за защита срещу земетресения, използвайки метаматериал.
Идеята е да се създаде един вид диполи, която да обгражда основата на сградата и да я защитава от въздействието на сеизмичните вълни. Тези вълни се разделят на обемни и повърхностни. Последните имат ниска честота и значителна амплитуда. Тези свойства им придават голяма разрушителна сила.
Простите изчисления, представени от авторите показват, че един дипол като подземна  бариера, имащ формата на цилиндър, с правилния подбор на параметри му, е способен да намали експоненциално амплитудата на сеизмичните вълни. Параметрите включват  дебелина на цилиндъра, както и вида и размера на общите елементи, от които, по аналогия с периодичните оптични метаматериали, се създава бариера. За пример на такива елементи могат да послужат бетонни цилиндри с обем около 1 куб. метър, чийто стени имат дебелина 0,1 м, в които са прокарани четири малки дупки.
Формата на бетоните резонатори, не са зададени строго, на практика това могат да бъдат кубични или шестоъгълни елементи. Различни видове структури са отговорни за различната  честота на сеизмичните вълни.
Разбира се, за обикновените сгради такъв метод не е подходящ. Цената за изграждането на преградата би била твърде голяма. Според учените, диполите от метаматериал могат да бъдат инсталирани на летища, атомни реактори, мостове и други важни обекти.

Cliff Diving е един от най-екстремните спортове в света. Той се нуждае от висока скала, дълбоки води и неочаквана смелост.
Никакви допълнителни приспособления, никаква защита, само абсолютна концентрация и пълно владеене на тялото. Всичко е много просто.
Скоковете във вода от 27 метра, колкото от 8-етажно здание, съществува отдавна, но е останало в сянка до 2009 г, когато стартирало състезанието Red Bull Cliff Diving.
Такива съревнования се провеждат и през следващите години.

Немски инженери са създали дрехи, които предпазват краката на дървосекачите от нараняване със резачката.

При лесодобива в Германия всяка година се отчитат около 1700 наранявания.

Защитно облекло, което предпазва от физическо нараняване съществува, но то е неудобно, защото е прекалено плътно и доста тежи. Учени от Университета в Бремен са създали електрона защита, която се основава на зашити датчици върху панталоните на работещия.

Сензори с дължина няколко сантиметра имат чувствителни елементи, които са разположени на малки разстояния един от друг. Магнит поставен в резачката, влизат в контакт с тези елементи и след изпращане на радио команди, уреда се изключва. Резачката се изключва и при по-малък заряд на батериите.

Единственото опасение е, че сензорната система може да доведе до невъзможност да се изпълнят определени операции, поради прекалената близост на триона до крака на работника.

Панталоните могат да издържат на многократно пране. Сега прототипът се тества в горски условия. Очакват се още подобрения, след което ще се премине към масовото му производство.