Специалисти от новозеландското Общество за защита на животните за два месеца научили няколко кучета да карат кола в рамките на кампанията за търсене на желаещи да се грижат за бездомни животни и да се измени пренебрежителното отношение към тях.

Обучението започнало на дървени колички, задвижвани от инструкторите и оборудвани с волан и скоростен лост.

След това кучетата били обучавани да управляват истински автомобили, като специално били удължени педалите за газта и спирачката, за да могат да ги натискат със задните си лапи.

Окончателната демонстрация включвала движение по права линия и завой на 180 градуса., с което кучетата се справили много добре, макар и с няколко команди от инструкторите.

Вярата е телефонния кабел, който съединява Земята с Небесата. По него бързо се движат Божиите отговори изпълнени с любов. Но ако се провали тази телефонна връзка, как ще получим обещаното?

Когато се намираме в изпитание, чрез вяра получаваме помощ в трудна минута.

Без  вяра напразно ще викаме към Бога. Няма друга връзка, която да ни свързва с Твореца. Ако има преграда на пътя, как ще общуваме с Царя на Царете?

Вярата ме облича с Божията сила, която ми дава защита. Помага ми да се противопоставям срещу адските пълчища. Дава ми възможност да тържествувам над врага.

Вярата зачита Бога, а Бог признава вярата.

Белият и пухкав Харви е роден без кости в предните лапи. Тази аномалия се нарича радиална агенезия. Това заболяване в продължение на 30 години е забелязано само при четири котета, родили се в Шотландия.
Може да си мислите, че то живее дискомфортно, но изглежда животинчето не страда много от това. То се е научило да ходи на „лакти“ и дори на задните си крака.
Когато бившата собственичка на котето разбрала, че то е сериозно болно, постъпила много подло, обявила го за продажба в Интернет, без да съобщава за недъга му.
Добри хора се смилили над Харви и го купили. Шефство над котето взело благотворителното дружество за защита на котките в Глазгоу.
Първоначално новите му собственици помислили, че котето се е родило с изкривени крайници и за това го завели при ветеринарен лекар.
Рентгенът показал, че котето има радиална агенезия, което означава, че липсват костите в предните крака още от раждането, те не са се развили на време.
Харви можел да се поправи чрез имплантиране на метални щифтове в края на лапите до раменната става, но тази операция се извършва само при котки на възраст от шест месеца инагоре, когато костите им стават по-силни и могат да издържат теглото на щифтовете.
Събрани са 3000 фунта за бъдещата операция, която ще осигури нормален живот на котето в бъдеще.
До операцията котето ще изчака два месеца. До тогава то ще живее при новата си благодетелка 50-годишната Лиз Макалок.
Тя много му се радва. Котето много бързо бяга, макар че е в такова състояние и си играе с котките и кучетата, които живеят в този дом.

Хакерите са съществували дълго преди появата на първите компютри. За първи техен представител може да се счита англичанина Невил Маскелин, който бил професионален фокусник и е разбирал от техника.
След успешните опити на Маркони за предаване на съобщение през океана посредством бежичен телеграф. през 1901 г. една от жичните телеграфни компании наела Маскелин. Тя му поставила задача да дискредитира технологията.
Фокусникът направил 50-метрова радио мачта за прихващане на сигналите, които корабът обменял с брега и забелязал, че в системата на Маркони няма никаква защита, ако не се смята настройката на предаватела на определена честота.
Това свое откритие Маскелин публично демонстрирал в Кралския институт в Лондон. Още в самото начало на показването, апаратът започнал неочаквано да работи и предал текст, за това, че Маркони окачва макарони на ушите на хората.

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..