Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Понякога искате нещо сладко, например шоколад. Предлагам ви рецепта за домашно приготвяне на шоколад.
Необходими продукти: 5 супени лъжици какао, 50 грама масло, 6-8 супени лъжици захар, 1 чаена лъжичка брашно, 5 супени лъжици мляко, 1/4 чаена лъжичка ванилия, смлени орехи или други ядки по избор.
Начин на приготвяне:
1. Смесвате какаото и захарта. Добавяте 1 супена лъжица мляко и разбърквате, докато се получи еднородна смес. Долейте останалото мляко. Поставете получената смес в тенджера и я сложете на среден огън. Оставете я да заври, като непрекъснато разбърквате сместа.
2. След като заври, добавете маслото, намалете огъня до минимум. И изчакайте сместа да заври.
3. Махнете тенджерата от огъня и през дребно сито прибавете брашното. Когато брашното напълно се разтвори, отново изчакайте да заври.
4. Отстранете сместа от огъня и изчакайте малко да се охлади. Сипете ванилията и разбъркайте добре.
5. Изсипете шоколада във формички за лед, като предварително ги намажете с мазнина.
6. По желание в шоколада можете да добавите добре смлени орехи или други ядки.
Приятен апетит!

Взе литър мляко, две супени лъжици захар, три супени лъжици царевично нишесте и три яйца. Разби ги хубаво и ги сложи на слаб огън. И какво се получи?
В готварската книга пишеше „крем“, но при нея стана нещо подобно на лепило.
Най-лошото е, че никой в къщи не го призна за десерт, освен малкия й брат, който е всеяден.
Тя се чувстваше ужасно. Беше толкова щастлива, когато се връщаше в къщи. Бяха свършили вече училище и с целия си младежки жар, запретна ръкави и приготви десерт. А каво стана? Лепило!
Да не говорим за обидните думи и подигравки от най-близките й хора. Разбира се първи я нападна най-големият й брат:
– От къде извади рецептата? – попита я той веднага след като опита лепилото.
– От готварската книга, –  гневно отговори злополучната готвачка.
– Много добре, – кимна мъдро той. – Вярвам, че си я извадила, защото мястото й не е там.

За да направите тази напитка освен вода и кафе  ви е необходим и малко алкохол.
А ето и необходимите продукти, за да го направите:
10 грама кафе, 100 грама вода и една чаша ликьор от вишни или череши.
Налейте кафето в кафеварката и необходимото количество вода. Оставете го да заври два пъти. След това добавете една кафена лъжица студена вода. Затоплете чашата и налейте в нея готовата напитка.
Добавете ликьора и захар на вкус. Това е доста добра комбинация.
Кафето е готово и може да се поднесе на масата.

Един от заместителите на захарта сукралоза е бил открит случайно.
Професор Хю Лесли от Кралския колеж в Лондон поръчал на работещият с него студент Шашикант Пхаднис да изпита, на английски да направи „test на полученото в лабораторията вещество трихлорсахароза.
Знанията на студента по английски език били далеч от перфектното ниво и вместо „test“, той чул „taste“ и веднага изпробвал веществото на вкус.
След пробата го намерил за много сладък.