Един от книжниците искрено искал да разбере коя е най-важната заповед. Те били много и понякога противоречали на практика.
Исус му казал, че цялата същност на закона е в любовта, любовта към Бога и към ближния.
На книжника допаднали думите на Исус.
Оставало само на практика не просто да изпълнява религиозни ритуали, но да се пребори със себе си, за да обича Бога и ближния.
Тогава започнете да изпълняваме заповедта да обичате. Започнете да обичате тези, които са край вас.
Любовта е един вид източник на захранване. Без нея нищо няма да работи. Именно за това ние не сме видели голямо проявление на сила в Тялото Христово.
Започвайки от сега, ние можем да изменим това.
Можем да приемем решение да позволим на Словото Божие да се вселява изобилно в нас. Или да спазваме заповедите на Исус и да казваме Неговото име с увереност и власт.
Но най-важното е да започнем да се обичаме едни други.
Тогава действително ще видим Божията сила в действие.
Ние не действаме напук на Бог, просто пропускаме думите Му покрай ушите си.
Бог ни е дал Своите заповеди, но ние не им обръщаме никакво внимание и не защото сме против тях, а защото не уважаваме техния Автор.
Когато разберем, че през цялото време сме проявявали неуважение към Бога, ще преживеем само срам и позор, защото не сме Го слушали.
Колко малко обичаме Бога. На нас ни е по-лесно като че ли да слушаме слугите Му, нечие свидетелство, но не желаем с нас да говори Самият Бог.
Защо се страхуваме от това, което ще ни каже Бог?
Плашим се, защото Той ще ни каже нещо, което ще стане или което трябва да направим, а ние нямаме намерение да го изпълним.
Не поставяме ли Бог в унизително положение? Той се грижи за нас, а ние като капризно дете не му обръщаме внимание.
Господи, защо сме толкова упорити и нечувствителни?
Истинската радост от чуването на думите Му се смесва със срама, че дълго време изобщо не сме искали да приемем съветите Му.
Тъй както Господ влезе в човешката история, така Той трябва да влезе във всеки от нас. Позволихте ли да се превърна във „Витлеем“ за Божия Син?
Не можете да влезете в пределите на Божието Царство, ако не се новородите, т.е. родите отгоре, а това няма нищо общо със земното раждане.
Това не е заповед, а констатиране на факт.
Новорожедието се различава от нормалното раждане по това, че предаването ни на Бога е такова, че в нас „се изобразява“ Христос. А когато това стане, в нас започва да действа Неговата същност.
Бог се яви в плът. И ето какво е станало възможно и толкова реално за нас благодарение на Изкуплението.
Една вечер край брега на морето стар благочестив евреин се разхождал с внука си. Изведнъж дошла огромна вълна и отнесла внука в морето.
Старецът извикал:
– За какво ме наказваш, Боже? Никога не съм нарушавал твоите заповеди. Защо наказваш моя син, който всяка събота ходи в синагогата? А моята снаха, Соня, тя просто ще умре от мъка!
Изведнъж друга вълна върнала детето направо пред краката на дядото.
Старецът веднага хванал внука си за ръка, огледал го внимателно, повдигнал гневно глава нагоре и казал възмутено:
– А къде е шапката му?