Един от отговорите на тялото ви срещу заплаха е пресъхване на устата.
В древен Китай този феномен е бил използван като тест за детектор на лъжата. Устата на заподозрените била натъпквана с варен ориз и след това го карали да отговаря на въпроси.
Ако изпитваният е виновен, ще бъде под такъв голям стрес, че гърлото му ще бъде твърде сухо, за да преглътне и да отговаря..

Масовото отглеждане на култури за производство на биогорива, има отрицателно въздействие върху птиците живеещи в полето.
Въвеждането на биогоривата, както се надяват привърженици му, трябва да окаже положително въздействие върху околната среда. Въпреки това, използването на земята за отглеждане на култури, от които ще се произвежда биогориво може лошо да се отрази на дивата природа.
Учените са създали компютърен модел, чрез който оценяват реакцията на пиците спрямо масовото култивиране на култури за биогориво. Те установили, че отглеждането на такива култури няма да нанесе вреда на птиците, ако полетата са малки, а културите се редуват. Необходимо е да се запазят непокътнати малките площи с естествена растителност, което ще допринесе за биоразнообразието.
В момента числеността на птиците в полето намалява и това показва, че земеделските екосистеми са под заплаха. Трябва да се хармонизира отглеждането на биокултури и съхраняването на птиците в полето.

Нуждата от появата на подобна придобивка се явява в резултата от идеята, че микровълновата печка е заплаха за бременни жени, деца и възрастни хора.
Proinjector е създаден специално за проектиране в реално време на процеса на готвене директно върху стената на апартамента.
Сега можете да контролирате целия процес от безопасно разстояние, без да рискуват да попадат в обхвата на вредните лъчения.
Едно гениално решение нали?

Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.

Еколозите са установили, че синтетични влакна от дрехи, които влизат в канализацията, имат допълнително вредно въздействие върху морската флора и фауна.
Тази полезна техника очиства дрехите, но замърсява океана.
Когато става въпрос за замърсяване на околната среда с пластмаса имаме в предвид предимно битови отпадъци, като торби за еднократна употреба или съдове. Натрупването на такива отпадъци представляват безспорна заплаха, особено когато става дума за плаващи петна в океана с размера на остров.
Но има далеч по-малко видима заплаха. Група изследователи от Европа, Северна Америка и Австралия са обърнали внимание на факта, че повечето текстилни синтетични влакна също са основно пластмаси. При машино пране се отделят микроскопични частици, по-малки от 1 мм. Те попадат в канализацията, а от там в реките и накрая в морето. При едно пране се откъсват повече от 1900 пласмасови микроскопични късчета.
Учените са изследвали 18 крайбрежни района в различни части на земното кълбо и са установили, че малките пласмасовите частици негативно влияят на околната среда. Погълнати от риба и други морски животни, тя може да навреди на здравето им, както и на човека, на чиято трапеза могат да се окажат част от тези морски продукти.
Учените смятат, че производителите на облекло и перални машини трябва да вземат предвид екологичните фактори на околната среда и да се опитат да намалят щетите.