Погледнете какво е казано по този въпрос в съветски речник. „Ипотека – Паричен заем даван в капиталистическите старани срещу залог за имущество, главно земя, сгради и съоръжения. Ипотеката е оръдие на експлоатацията и разорение на малките и средните земевладелци. Във вид на проценти те дават на банките почти целия си доход. Тежкото икономическо положение принуждава селяните  да влизат в дългове, залагат в банките имуществото си, което често води до отчуждаване на техните стопанства. Ипотеки няма в СССР и други страни развиващи се по социалистически път. Ипотечни банки – Специализирани банки в капиталистическите страни даващи парични земи срещу залог имущество – земя или сгради. Ипотечните банки  присвоили имуществото на клиентите си, не изплатили дълговете си, се превръщат в едри земевладелци и собственици на градски имоти. Най-много от работата на ипотечните банки страдат малките и средни земевладелци“. Тези определения да ви напомнят нещо познато?

Бизнесът е отражение на нашия живот. Както и в човешкото общество, има непочтени хора така и в бизнеса има мошеници, които се опитват да подобрят своите работи за сметка на другите.
Ето и най-често срещаните варианти на измами, в която постоянното попадат компании и търпят сериозни загуби.
Използване на имущество като залог няколко пъти.
Към вас се обръща предприятие с предложение за съвместна дейност. Те ви доставят стоката, вие я купувате, като предварително я заплащате. Като гаранция ви дават залог, напълно покриваща разходите и бързото му прилагане. Сделката е сключена и парите са приведени. Но в определения срок, стоките не се доставят. Ако се опитате да получите обезпечение, се оказва, че партньорът ви е  действал по абсолютно същия начин при сключване и на други сделки, така че вие не сте първия му кредитор.
Най-податливи на тази измама са предприятията, чиито служители често не знаят всички правила на оформяне на залога и нямат възможност или желание да проверите имота предложен за обезпечение. Банките на такъв начин за мошеничество почти не попадат, защото имат строга система за сделките и високите изисквания за валидността на залога.
Друг вид мошеничество е превишаване на пълномощията на ръководителят на организацията с престъпно намерение.
Всяка организация си има правила, при които се определят ясно пълномощията на ръководителя, особено ако той е наемен работник. По този начин, се ограничена възможността произволно  да се разпорежда с имуществото или да осъществяват сделки с големи суми. В този случай въпросите се решават с участието на учредителите на организацията. Дори директорът самостоятелно не може да сключва такива сделки.
Понякога се получава така, че безскрупулен директор прави сделка с превишаване на пълномощията си, не информира партньорите си относно такава „дреболия“, а след това просто отказва да изпълни задълженията си. И искът за връщане на парите на организацията е невъзможен, защото сключената сделка от началото е била недействителна.

Чарлз Уелс бил известен като човек, който е сринал банката в Монте-Карло. И наистина той е направил това три пъти в един ден.

Това станало през 1891г. Отначало Уелс два пъти спечелил по 100 000 франка от две маси. За това той няколко пъти подред правел залог на червено и черно последователно на две маси и почти през цялото време печелил. Освен това винаги залагал една и съща сума.

Третия път заложил на числото 5. Към първоначалното залагане добавил цялата до момента спечелена сума и отново спечелил. Очевидци са свидетелствали, че този човек още пет пъти залагал на числото 5 и винаги печелел. След това Чарлз Уелс прекратил играта и излязъл от казиното.

Той не бил от страстните играчи, които имат свои хитроумни системи за печалба. Дали не е бил мошеник? Интересно, но неговото име не било отбелязано в списъка на „опасните за заведението клиенти“. Освен това, след този фантастичен успех, той повече не се е появявал в нито едно казино.