През 1865 г. в Англия е приет закон за ограничаване скоростта на всички самодвижещи се превозни средства, включително и раните автомобили.
Според него в чертите на града превозните средства могат да се движат с не повече от 3 км/ч, а извън града 6 км/ч.
Екипажът на колата трябвало да се състои от трима човека. Един от тях трябвало да върви 50 метра по-напред с червен флаг или червен фенер през нощта.
Едва след 31 години тези ограничения били съществено смекчени.

С две думи, бъркотията бе пълна и тъй обичайна, че нямаше как да не свикнеш с нея и да не решиш, че може би целият живот всъщност е само една бъркотия и нищо повече. Трябваше да минат години, за да разбереш, че бъркотията и тая в тебе, и оная около тебе, изглежда бъркотия само защото си изтървал междинните звена, не си прозрял невидимите връзки, не си открил основните опорни точки.
Потокът край нас, дето често ни залива и в който често се давим, е безкрайно променлив и безкрайно капризен и ако се взираш в него отблизо може да ти се завие свят от хаоса на движението му. Движение, от сливащите се и раздалечаващи се струи, от водопадите и въртопите, от тъмните дълбини на вировете и от пръските на пяна, над която като крехък мираж се извива пъстроцветна дъга.
И все пак цялата тая изява е обединена от притегателната сила на нещо общо. Тя е въплъщение на един общ закон. Въпреки всички капризи и криволици на движението си не тръгва нагоре към извора, а се спуска надолу, и при цялата си променливост е израз на нещо трайно. Искаш или не искаш, продължава да те обгръща и да те влачи по посока на предопределеното. Колкото и да е вярна мисълта на древните, че човек не може два пъти да влезе във водата на една и съща река, все пак истината е, че човекът си отива, а реката остава.
И ако успееш да се добереш до закона, до общото и до трайното, може би бъркотията ще изчезне или ще стане понятна и обяснима.

През 1362 г. в английския парламент са приели закон, за необходимост от използване на английския език в съдебните зали.
По това време върхушката на английското общество говорела предимно на френски език, но хората от по-нисшите съсловия не го знаели.
За това те не могли да разберат въпросите, които им задавал съдията и съвсем не разбирали за какво ги обвиняват.
Интересното е, че обвинителният акт също бил написан на френски език.

Кризата  е за поука, че държавата ни мами. Това се разбира от само себе си. Тези години са години на осъзнаване. Време, когато човек разбира, че има не само закони, но и етика, че и в най-тежката ситуация част от хората си остават хора, а такива не са малко.
Животът не е игра, не е шах. Има хората, за които отговаряш, за техните семейства, пенсиите им…. Всяка грешка, всяко «не помислих» може да коства страдания и мъка на някого.
Отговорността притиска. Ако хората ругаят, плюят или викат…., от това не винаги им става по-леко. Има го и това, но повечето просто страдат и се надяват. Някои от тях, въпреки всичко, успяват да прощават, ако ги излъжат, както са ги лъгали всички и винаги.

Екип от американски учени е разработил съвършенно нова логическа мрежа, която вместо обичайните транзистори използва прибори с магнитни полупроводници, Учените смятат, че това ще увеличи мощността на компютрите в бъдеще.
В случая става дума, че вместо заряда на електрона се използва неговата характеристика – спин. Спинотрониката отдавна се стреми да замени електрониката, но до сега не е имало логична спинова мрежа.
Според периодическия закон на Мур,на всеки две години количеството на транзисторите в микрочиповете се удвояват. Това правило работи през петдесетте години на миналия век, но сега се провали, защото транзисторите са почти с изчерпани възможностите за по-нататъшна миниатюризация. Една от основните пречки тук е топлоотделянето на транзисторите. Колкото са повече те  в микрочипа, толкова повече той се загрява.
През 2010 г. тази група е създала и патентовала така наречените магниторезистентни биополярни спин-транзистори, а сега от тях са създали логическа мрежа.
Разработената логическа мрежа може да изпълнява всички необходими операции на булевата логика, но с много по-малко елементи и с много по-голяма ефективност.
Изследователите смятат, че за прилагането на тази идея ще са нужни около десет години.