Зоофилия идва от гръцки ζωο — животно и φιλία — дружба или любов, това е болезнено сексуално влечение към животни. Зоофилия имаме при осъществяването на полов контакт между животни и хора. Нарича се още содомия, зооерастия или бестиофилия. Човек, който сексуално контактува с животни се нарича зоофил. В зоофилията най-често срещани участници са коне, кучета, кокошки, магарета, овце, кози и др.
Интересно е, че в миналото според статистиката за сексуални престъпления през 12 век в Швеция е имало повече регистрирани случаи на зоофилия, от колкото на педофилия или хомосексуализъм.
Зоофилията всъщност е легализирана в Германия през 1969 г, а сега е официално забранена.
Немските депутати са приели нов закон, който класифицира секса с животни, като престъпление. Към днешна дата, според някои, в Германия има около 100 000 зоофили, по тяхно мнение новият закон ще отвори „лова на вещици“.

Проповедникът от Кентъки, който участвал в телевизионно риалити шоу за укротяване на змии починал след ухапване от змия.
Джеймс Кутс е бил ярък последовател и представител на църковното течение „змиеносци“.
В телевизионното шоу  Snake Salvation – „Спасение чрез змии“ проповедникът заявил, че съгласно Библията, ухапването от змия няма да навреди на вярващите, докато те гледат към Бога.
Реалити шоуто се излъчвало по National Geographic, в него Кутс вземал всякакви отровни змии – медянка, гърмяща змия и вид отровна усойница.
Водещия отбелязал:
– Дори и след като е загубил половин пръст след ухапване от змия и е бил свидетели на много смъртни случаи от змийска отрова, Кутс продължава да вярва в своята мисия за хващането на змии в името на своята вяра“.
През февруари 2013 г. Кутс условно е осъден за една година  за това, че е преминал границата на Тенеси, имайки при себе си отровни змии. През 2008 г. бил арестуван, защото имал в дома си 74 змии.
В щата Тенеси било забранено опитомяването на змии още през 1947 г., след като 5 човека били ухапани в църквите. Кутс бил „змиеносец трето поколение“ и имал намерение да предаде своята практика в църквата на Пълното Евангелие в името на Исус Христос.
Църквите на змиеносците са църкви в САЩ, които отричат върховното образовано духовенство. Практиката да се хващат отровни змии се зародила в началото на XX век в Апалачите и играе не малка роля в църковната им дейност. Тази практика е извън закона на много щатове, но сега съществува в селските райони на Юга. Последователите на църквата на змиеносците смятат, че практиката за хващане на змии има древни корени. Те се позовават на цитати от Библията.

Десетки жители на Белгия протестират срещу приемането на закона за евтаназията за неизлечимо болни деца.
Белгия беше първата държава легализира евтаназията за деца, без ограничения на възрастта. Закон отменя забраната за доброволното оттегляне на живот на хората по-млади от 18 години. Той е подкрепен от 86 депутати, 44 са били против и 12 са се въздържали. С този нов закон, за разлика от действащия в Холандия, не се установява минимална възраст, на която гражданин може да вземе решение за смърт.
Противниците на законопроекта, които ще позволят на децата и техните родители, да вземат решение за напускане на живота, искат да има обществена дискусия.
Проливния дъжд не е спрял протестиращите пред белгийския парламент. На всяка жълто отразяваща жилетка има символ на протест срещу закона за евтаназията за деца. Белгия може да стане първата страна в света, премахваща възрастовата граница за решение за евтаназия.
На ръцете на протестиращите  има надпис „Ние искаме дискусия по въпроса“.
Страхувам се от създаването на вратички, които ще доведат до лавинообразен ефект. Сега може да се създаде възможности за евтаназия в някои случаи, но след това какво ще се случи? Евтаназия за деца с увреждания, недоносени деца, деца със синдром на Даун …?  На къде отиваме?
Кралство Холандия позволява евтаназия на 12 годишни. От 2002 г. законът се е променял пет пъти, а само един от пациентите, който е под 16 години е избрал да се раздели с живота.
Съгласно белгийското законопроект, едно дете трябва да изрази само желанието си да умре, следователно, документът не засяга кърмачета. Окончателното решение за евтаназията депутати оставят на родители.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.

Еквадор е първата страна в света, която е признала правата на природата в Конституцията си.
Глобалната криза от 2008 г. насам се усложни. Положението в икономиката на страната, опираща се на добиването на нефт, доведе до промяна в политиката и приемането на нов основен закон.
Сега еквадорската Конституция гарантира на природата и екосистемите право на съществуване, възпроизводство и възстановяване.
Тези положения са станали основа на няколко съдебни дела. Например, иска на местните жители срещу властите, които решили да разширят пътя и да хвърлят боклука в реката.
Тъй като това щяло да доведе до стесняване на руслото на реката и може да има отрицателно въздействие върху неговата екосистема, съдът решил да отмени операцията.