Синът на началника на пощата и още едно момче от другия край на селото бяха добри приятели.
Реката бе замръзнала и една нощ двамата тръгнаха да се пързалят с кънки, разбира се без разрешение. Какъв смисъл има да ходиш да се пързаляш нощем, освен ако това ти е забранено? Какво удоволствие е да се пуснеш по леда посред нощ, ако са те пуснали с готовност?
Към полунощ, когато бяха изминали повече от половината път към отсрещния бряг, чуха зад себе си страхотен грохот, трясък и пукот. Веднага се досетиха какво означава това. Реката чупеше ледените си окови.
Тръгнаха обратно, уплашени до смърт. Когато луната се показа между облаците виждаха къде е лед и къде вода. Летяхме с пълна скорост. Скриеше ли се, чаках, Намерехме ли някъде здрав леден провлак, пак тръгваха, а стигнехме ли до вода, отново спираха и чакаха някой голям плаващ леден блок да им послужи за мост.
Цял час им отне обратният път. Разстоянието изминаха със свити от страх сърца. Най-после наближиха съвсем брега. Спряха се отново. Пред тях отново имаше вода и трябваше да чакат някой леден блок.
Навред около тях плуваха парчета лед, удряха се едно в друго, струпваха се на планини покрай брега и всеки миг опасността растеше. Вече нямаха търпение да стъпят час по-скоро на здрава земя, затова избързаха и започнаха да подскачат от блок на блок.
Но синът на началника на пощата не успя да издебне добре един от тези блокове и цопна във водата. Банята си беше баня,….а брегът бе толкова близо. След един-два маха цопналия стъпи на дъното и се измъкна навън. Малко след него на брега стъпих и другия, цял и невредим.
Те бяха толкова запотени, че тази ледена баня се оказа фатална за „гмурналия“ се в ледената вода. Той легна на легло …. заредиха се едни болести… Като капак на всичко накрая го хвана и скарлатина, от която оглуша напълно.
След година-две загуби и говора си. Няколко години по-късно се научи отново да говори, но някак особено. Човек не винаги можеше да разбере какво се опитва да му каже. Понеже не можеше да се чува, не можеше да контролира гласа си. Понякога уж ти говори тихо, а можеш да го чуеш чак в другия край на селото.

Сътрудник по сигурността на летище в Лас Вегас отнел от пътничка торта с „подозрителна“ глазура.
Причината за конфискацията на тортата се оказал крема, който според охрната бил много опасен. Службата по безопасност обяснила на американката, че крема на тортата напомнял на гел с помощта, на който могат да се направят зривоопасни материали.
На жената напомнили, че на борда на самолета е забранено да се качват всякакви видиве течности.
Да, да се пренасят течности е забранено, но не и торти със „предизвикателен“ крем.

С какво може да ви порази Тайланд? Потресаващи будистки храмове, необикновено приветливи и талантливи слонове, топлото и ласкаво море. Въпреки всичко изброено, много туристи специално идват тук, за да видят орхидеите.
Смята се, че в Тайланд в естествени условия растат няколко хиляди видове от тези необикновени, красиви и загадъчни цветя. С тях се свързват не малко легенди и поверия.
Още в началото на ХХ век хората са вярвали, че в тропическите джунгли растат орхидеи, които нападат хора. В Древна Гърция са смятали орхидеята за цвете на любовта и от тях приготвяли любовен еликсир.
Тайланд отдавна  е водещ износител на орхидеи в света. Тук са защитени от закона 1125 вида диви цветя. Забранено е брането и продажбата им.
Тайландците развъждат орхидеите в специални ферми.
Тук не само се любуват на орхидеите, но ги поднасят в знак на почит към монасите. От тях правят огърлици и гирлянди. Те служат за украса на различни тържества, ресторанти, хотели и къщи.
Орхидеите са неразделна част от тайландската култура.