Валери се прибра в къщи и подаде на жена си един пакет.

– Това е за теб.

Елена го отвори. В него имаше книга за големите катедрали в Европа. Тя бе готова да я захвърли, но я привлече посвещението написано в началото на книгата:

„С възхищение за прекрасното, което изграждаш и никой не вижда“.

Тя не можем да назовем всички мъже, които са построили тези катедрали. Беше виждала, че там стои само подписът на архитекта, но и той бе непознат за повечето хора.

Елена си спомни една история, в която строител се старал дълго време да постави една каменна птичка, която отгоре била покрита с покрив и не се забелязвала много. Когато попитали строителят: „Защо си губиш времето за нещо, което никой няма да види?“ Той отговорил:  „Защото Бог вижда“.

Елена затвори книгата и сякаш чу Бог да ѝ казва:

„Аз те виждам. За мен не си невидима. Всяка твоя жертва за Мен е значима. Виждам всеки той изпечен сладкиш, всяко твое усилие и се радвам. Виждам и твоите сълзи на разочарование, когато нещо не върви, както трябва. Не забравяй, че ти строиш великолепна катедрала. Тя няма да бъде завършена до края на живота ти на земята и ти никога няма да живееш в нея, но ако я построиш добре, Аз ще живея в нея“.

Елена се замисли:

„Имаше време, когато ме обиждаха, не ме забелязваха, но сега разбирам, че да бъда невидима не е заболяване, което може да разруши живота ми, а изцеление от егоизма ми. Това е хапче против гордостта ми“.

Напълно нормално е близките ни да не забелязват труда ни. Но ние не работим за тях, а се трудим за Него. Така ние му принасяме жертва на хвала. Дори и да правим всичко добре, околните могат никога да не видят и оценят това, но не и Той, нашия Небесен Баща.

Нека нашият труд да остане като паметник, който величае Бога.

В студено време, имунната система на човека е отслабена, а огнища на вирусни заболявания се случват едно след друго. Няма нищо по добро от растящи в саксия лук и чесън. Свежите пера не само ще убият вирусите в организма, но ще очистят въздуха в помещението.

А какво ще кажете за стайните растения? Например, за лимон отглеждан в саксия?

Ползата на домашния лимон не се изчерпва само с плодовете. Ако в къщи имате малко лимонено дръвче в саксия, въздухът в помещението ще бъде практически стерилен, а микробите и бактериите не могат да се размножават.

Ароматичните масла, отделени от лимона премахват умората и увеличават работоспособността. За това не е лошо да се погрижиш да се появи такова дръвче в дома и офиса ви.

Драценът, фикусът, хлорофитомът, папрата, бръшлянът, алоето, гергината, ментата и декоративната палма могат да се грижат за вашето здраве и ще осигурят имунитет на семейството ви.

Щастливите събития могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, известни като синдром такоцубо или кардиомиопатия такоцубо. Той се нарича още и „синдром на разбитото сърце“.

Синдромът такоцубо се характеризира с внезапни временно отслабване на сърдечния мускул, което води до изменение на лявата камера на сърцето, така че се разширяват нейните стени, но отвора към нея си остава тесен.

Тази форма прилича на капан за октопод, от където идва и името на синдрома.

Това рядко заболяване за първи път е било описано през 1990 г. То възниква след период на тежък емоционален стрес и може да доведе до инфаркт или смърт.

Новите изследвания са показали, че при някои пациенти синдромът такоцубо се развива след ярки радостни преживявания. Такива са се оказали от порядъка на 4 %.

Средната възраст на пациенти с разбити сърца от мъка е 65 години, а от радостни събития – 71 години.

Според изследователите, успокоителното средство бензодиазепин е едно от най-популярните лекарства в САЩ. Практически всеки 20-ти жител на страната получава рецепта за покупка на лекарства за борба с психични заболявания, депресия или нарушаване на съня.

Става дума за валиум и други препарати от подобен тип.

Учените твърдят, че смъртните случаи от тези лекарства са се увеличили 4 пъти за последните 20 години.

Според статистиката, лекарите в САЩ увеличават изписването на дози антидепресанти. Така в страната се е появил полулегален пазар за тези препарати и нелегален пазар за опиоидни обезболяващи.

Тази епидемия може леко и почти напълно да се спре, тъй като хората, които приемат тези лекарства за борба със стреса и страха, могат да се справят с тях чрез терапевтични разговори.

Имайки предвид, че доста хора, дори и в нашата страна страдат от тревожни разтройства, трябва да се намери друга стратегия за борба с тях,  не бива хората да се „заливат“ с планини от таблетки.

Когато наблюдаваме модели, очакваме от тях да са съвършени. Но много от нас даже не подозират, че някои от тях, всеки ден се борят с някакво заболяване.

Такива модели вдъхновяват не със своята красота, а с невероятната си сила на духа.

Днес благодарение на Ребека Марин често се използва понятието „бионичен модел“.

Девойката се е родила без ръка, но това не ѝ е попречило да стане модел и филантроп.

Ребека не е станала модел веднага. Тя се е опитвала да си пробие път към подиума дълго време. Борбата с модната индустрия ѝ е отнела доста години.

Днес тя има бионична ръка, известно име и сключени договори с  TIME, People, Cosmopolitan и Teen Vogue.