В Ленинградската област се е родил най-малкият кон в света, нарекли го Гъливер.

Новороденото жребче е два пъти по-малко от останалите коне. Това е уникален случай, защото нито в Европа, нито в Америка са се раждали такива малки кончета,

Ценността на Гъливер в това, че въпреки своя малък ръст не е джудже и няма физически аномалии. По размери напомня на възрастна котка.

При мини конете понякога се раждат супер малки понита. Например, в Америка се развъждат такива, но всичките били с дефекти, а при Гъливер няма такива. Той може да се използва. Много смел е.

Ръстът на мъника е 30 см в холката, тежи 3 кг. Родителите на жребчето имали нормални размери – по 70 см.

За 12- те години от създаването си във фермата за първи път се случва такова нещо.

Обикновено малките коне се използват за терапевтични цели. Те преминават специална лечебна подготовка. Понитата посещават болници и детски домове.

Но въпреки всичко, Гъливер ще стане медийна персона.Той не се бои от камерите, участва и във фото сесии.

Навярно той ще попадне в Книгата на рекордите на Гинес.

Става дума за ахал-текинският кон или така нареченият Небесен кон. Този прякор конят е получил заради красотата и издържливостта си.

Тази порода е перлата на коневъдството в Централна Азия. Тя е поставила рекорд за преодоляване на препятствия на височина 2,2 метра.

Жребецът Ак Гез има много рядък цвят и той се явява най-красивия кон до днес.

Породата е отгледан на територията на съвременен Туркменистан преди около 5000 години. През всичките тези години тази порода не са я кръстосвали с други.

Тези коне имат много късо окосмяване и почти нямат грива.

Викаха му Васко Авантата. Беше се появил  преди близо половин век. И тогава сиромашията шестваше по земята, както и сега. Като по-млад беше като буен жребец. Но силно се бе пристрастил към цигарите.

Често стриваше сушени тютюневи листа и ги завиваше във вестник, такава беше обикновенно импровизираната му цигара.

Когато някой извадеше кутия с цигари, той се пресягаше, измъкваше една и шеговито прибавяше:

– Много обичам марка авантаджиян, – дръпваше дълбоко и прибавяше, – това е голяма сладост за душата ….

От тази си „сладост“ не се раздели цял живот. Тя се бе просмукала в кръвта му и той не можеше да си представи живота без нея. От година на година тази „сладост“ се натрупваше в тялото му, притискаше гърдите му като воденичен камък, а сутрин едва успяваше да си поеме въздух.

Силна кашлица го превиваше на две. Бузите му се зачервяваха, а от очите му изхвърчаха сълзи. В такива моменти приклякваше от крак на крак, а измъчващата го кашлица се съпровождаше от „ухаещ“ звук излизащ от задната част на тялото му.

Навикваха го:

– Остави ги тези пущини!

Но той разсъждаваше простичко:

– Човек има само един живот, защо да се отказва от удоволствията?

Домът му бе натъпкан с всякакви благинки. Угаждаше си на ядени и пиене. Не се лишаваше и от сън.

Всичко това се отразяваше на фигурата му. Панталоните отдавна му бяха отесняли. Корема му заплашително се бе надвесил над тях, аха да се изсипе. Горкият, погледнеш ли го някоя вечер на тъмно, все си мислиш, че тъпан носи пред себе си.

Едва приклякваше и трудно се разминаваше с хората, но умът му режеше тато бръснач. Той беше преди всичко „политик“. Следеше събитията, четеше вестниците, слушаше радиото и не пропускаше новините по телевизията. Понякога прочиташе и по някоя книга.

За това не му бе трудно да се досеща за някои неща, които наближаваха, но за които никой не говореше и не пишеше.

Понякога в малък кръг от познати си позволяваше да изрича някои волности:

– На този ли? – Смигаше с очи, а останалите разбираха кой от политиците имаше в предвид, – песента му е вече изпята, царството му свърши…..

Когато настъпеха промени Васко Авантата предупреждаваше:

– Не бързайте да влезете в мътна вода, не се знае къде ще ви завлече.

Радко усети как някой  му разтърси рамото. Обърна се. Срещу него стоеше баща му. Радко се надигна от леглото, седна и се усмихна.

Беше сутрин, а отвън пръхтеше ядосан кон.

– Хайде ставай, мързеланко, – каза баща му с много обич. – довели са ми един доста темпераментен приятел за подковаване.

Радко се изправи и се извиси с една глава над баща си. Те живееха сами, само двамата. Бяха много близки. Въпреки, че нямаше жена в дома им, всичко беше подредено и си знаеше мястото.

Радко последва баща си в ковачницата, където един млад жребец подскачаше и се въртеше. Черните му хълбоци блестяха от пот. Тъмния звяр риеше неспокойно с крак и беше настръхнал.

Захари, малко девегодишно момче, правеше жалки опити да удържи юздите му. След сблъсъка с коня от носа му течеше кръв.

Радко хвърли бързо една кърпа на детето и извика:

– Отдръпнете си!

Момчето се оттегли в ъгъла, но остана да види какво ще стане по-нататък.

Радко погледна в очите неспокойният кон. Конят не беше с лош нрав, но изглежда нещо го плашеше. Радко огледа наоколо и разбра, какво е предизвикало страха у четириногия приятел. Животното виждаше ковашкия тезгах и инструментите върху него: чукове, керпедени, ковашки клещи, нож ….

Радко тръгна към коня, като започна да му говори. Хвана голямата му глава с двете си ръце и усети масивния череп под кожата. След това сви длани и ги постави зад очите на животното, така го изолира от всичко наоколо и конят можеше да гледа само напред. След това кротко му каза:

– Успокой се приятел, аз съм с теб.

Конят се успокои, изпръхтя и започна да гризе ухото му.

Баща му се зае веднага с подковаването на животното. Сега работата спореше и баща му взе да си тананика. Радко не усети кога баща му свърши, но видя засмените очи на Захари и разбра, че операцията е приключила успешно.

Потупа коня и се усмихна на баща си. Двамата бяха свършили добра работа.

В нашият груб свят се приема, че да си кротък означава да си слаб, мекушав и малодушен. Но това така ли е?
Ето, когато успяваме да научим жребец да ни се подчинява, го считаме за „кротък“.
Думите, с които успокояваме силните емоции, бележим като „кротки“.
Хората, които са учтиви, тактични и любезни, възприемаме като „кротки“.
Следователно кротостта обхваща такива качества, които ни помагат да държим под контрол нежелателните изяви.
Това означава, че дори когато атмосферата около теб е нажежена ти оставаш спокоен изпълнен с мир. Излъчваш успокоение за онези, които са гневливи, излезли извън кожата си. Показваш такт и си любезен.
Така помагаш на другите да запазят самочувствието и достойнството си.