Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.

Мухи, хлебарки, паяци и други членестоноги са се превърнали във важен фактор в екологичната система на мегаполиса.
Но това е така, не защото паяци ловят мухи, мравки нападат гъсеници и т.н. Тези насекоми всяка година унищожават стотици и стотици тонове хранителни отпадъци в Ню Йорк. Това е установено от експерти в резултат от експерименти.
Членестоногите, живеещи в сухите и горещи места, ядат два до три пъти повече отпадъци, отколкото техните събратя в паркове.
Частично такава разлика се обяснява с поведението на градските тротуарни мравки, известни с тяхната лакомия. Но учените смятат, че сухия и горещ климат също играе много важна роля, защото заради него различни членестоноги стават по-гладни и активни.
Само в 150 квартала от Бродуей до  West Stree тези същества унищожават  всяка година около 600-975 килограма хранителни отпадъци, което се равнява на почти 600 000 опаковки от чипс, или 60 000 хот-дога, според изследователите. Но като се има предвид факта, че жителите на Манхатън годишно произвеждат около 4,5 милиона тона отпадъци, приносът на членестоноги не е толкова голям.

В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

Неотдавна, в Шанхай, Китай, е открит нов природонаучен музей. Фасадата на сградата е напълно отразява темата на музея. Формата наподобява раковина, външна част е съствена от зелена стена, клетъчна структура и планински склон. Архитектите смятат, че музеят ще се превърне в любимо място за жителите на града.
Застроена площ от 44517 метра е проектирана като усукана черупка на охлюв.
Сградата има оригиналната фасада. Северна напомня на скалисти склонове, а южната е проектирана като зелена стена с катерещи се лозя. Покрив се завърта по спирала, той има покритие от зеленина. Интеграция на растения от сградата ознаменуват хармонията на човека и природата, същевременно това е един вид абстракция на основните елементи на китайското изкуство.
Музеят със свръхсъвременни технология предлага на посетителите възможност да изследват околния света чрез дисплей. По този начин е възможно да се видят над 10000 експоната от цял ​​свят. Също така в музея има 4D кино, зала с експонати и открита градина.
Фоайето на музея е 30-метров атриум, през която се влива слънчевата светлина, която се филтрира през матирано стъкло, напомнящо на клетъчната структура на растенията или животните.

Жител на щата Утар-Прадеш в северна Индия се опитал да се ожени за змия. 27 годишният Сандип Пател бил убеден, кобрата в миналия си живот е била красиво момиче, а сега се е влюбила в него.
На сватбената церемония, която се провела в един от местните храмове, дошли повече от 12 хиляди човека. Сватбата била прекратена от полицията.
Пристигналите в храма полицаи задържали Пател и баща му, присъстващ на церемонията, за нарушение на обществения ред. Гостите били разочаровани, полицаите трябвало да извикат подкрепления, за да ги разпръснат по домовете им.
Според думите на Пател, през нощите, когато изпадал в транс, се превръщал в змия и така общувал с любимата си.
Това не е първият подобен случай. През 2006 г. в индийския щат Ориса, сватбената церемония се състояла между 30 годишната Бимбала Дас и змия. Жената дошла на сватбата в най-хубавата си копринена сари, а служителите на храма пеели свещени мантри в продължение на много часове. При това, младоженецът не се явил на сватбата. Вместо него в храма поставили медна статуя с формата на влечуго.