Много гении си имат някаква страност. Лудвиг ван Бетховен съще не бил лишен от такава.
Този велик немски композитор, пианист и диригент, преди да седне да пише музика, поредния музикален шедьовър, си потапял главата в съд с ледено студена вода.
С времето този ритуал станал толкова естествена привичка за класика, че той не се разделил с него до края на живота си.
Традиционно се смята, че повдигнатия палец на императора по време на гладиаторския бой е живот за падналия гладиатор, а спуснатия надолу смърт.
Какво означава палец, скрит в юмрук?
Сега е ваш ред. Ако не знаете потърсете и прочетете. Ако е много трудоемко за вас вижте ….
Отговор: Палец скрит в юмрук означава бой без оръжие. Сам по себе си той е бил символ на меча.
Наближаваше празник. Семейство Трифонови очакваха дете.
В навечерието на празника Мая получи родилни болки. Теодор бъзо я закара до болницата.
Всичко вървеше нормално. Започнаха спазмите, които Мая търпеливо издържаше.
Изведнъж лекарите се стъписъха.
– Нещо се обърка, – промърмори един от тях.
Теодор усети, че нещо не е наред. Скоро той чу ужасяващият писък на апарата. Сърцето на жена му престана да бие.
Теодор безпомощно наблюдаваше как неговата любима жена пребледнява и постенно губи живота си. След 4 минути лекарите решиха, че Мая е мъртва.
Всяка секунда забавяне костваше живота на детето. Докторът с болка обясни положението на Теодор:
– Жена ви е мъртва, за да спасим детето трябва да направим цезарово сечение.
В залата се чуваше бръмченето на апаратурата, виковете на лекарите и медицинските сестри, но Теодор нищо не чуваше. Той бе още в шок.
Отсъстващият поглед на Теодор не се откъсна от тялото на жена му. Той наблюдаваше как лекарите разпарат корема ѝ, за да спасят живота на малкия.
Детето бе извадено от утробата на майката, но викът на новороденото не се чу. Лекарят постави мъртвото дете в ръцете на Теодор.
И стана нещо неочаквано. Малкото почна бавано да диша, а след това започна да вика. То беше живо. Случилото се може да се нарече чудо…..
Когато покриха тялото на Мая, един от лекарите чу удар на сърцето ѝ. Той бе слаб, но стабилен…
Скоро Мая отново отвори очи.
Никой не можеше да обясни какво точно се е случило, но на Теодор не му бяханужни никакви хипотези.
С радостни сълзи, той показа на Мая новороденият им син, който здраво бе заспал, без да се интересува от това, че едва не умря……
Специалист в областта на изкуствения интелект, доктор на техническите науки, многократен световен шампион по шахмат Михаил Ботвиник посетил изложба за компютърните технологии, организиран от ROY International.
Вниманието му било привлечено от един компютър, базиран на Intel 80486 процесор с повече невиждани до тогава възможности: тактова честота от 66 MHz, 16 Mb RAM, твърд диск 1 Gb, видео карта SVGA 1 Mb, шина EISA. Компютърът струвал много скъпо.
Михаил Ботвиник решил, че този удивителен компютър ще му му позволи да завърши труда на живот си – създаване на алгоритъм за шах. Той заявил:
– Купувам го.
– Компютърът не може да се продава, тъй като се превозва от страна в страна по време на провеждане на изложбата и за него имаме право само за временен внос.
Ботвиник казал:
– Това не е беда. С митничарите аз ще се договоря.
Лидия много обичаше мъжа си. Надяваше се той да не ѝ изневерява, защото трудно щеше да го понесе.
За да провери дали Никола не тича по някоя друга, ѝ дойде на ум невероятна идея. И тя реши да действа.
Искайки да получи отговор на тревожещия я въпрос, Лидия написа следното писмо на мъжа си:
„Между нас всичко е свършено. Не виждам смисъл в по-нататъшния ни съвместен живот….“
Тя сложи писмото на масата и се скри под леглото, за да види как ще реагира Никола.
И ето мъжът ѝ се върна от работа. Лидия с нетърпение очакваше Никола да прочете писмото ѝ. Когато той свърши четенето, присегна се към телефона си и звънна:
– Здравей, скъпа, – каза Никола, – сега ще дойда при теб. Навярно тя е разбрала, че я лъжа и си е тръгнала. Този брак беше грешка. Ето я , дългоочакваната свобода. Нямам търпение да се видим. Чакай ме, идвам веднага.
Лидия бе в шок. Всичко друго. но не и това. Какво е станало? Тя не се помръдна известно време след като Никола тропна външната врата….. А след това заплака.
Тя успя да види как мъжа ѝ събра вещите си и си тръгна.
Лидия се показа от прикритието си. Тя бе тъжна и нещастна. Сълзите ѝ бяха направили бразди върху праха на лицето ѝ, който бе събрала под леглото.
Накрая дойде на себе си, въздъхна дълбоко и се огледа внимателно. На масата до нейното писмо, лежеше друго такова, само че адресирано до нея от Никола.
Лидия бързо го грабна и започна да чете:
„Глупавичката ми, следващия път, когато искаш да ми скроиш някой номер, първо се убеди дали краката ти не се виждат под леглото. Не плачи, отивам до магазина и скоро ще се върна. Обичам те“.