В селището Есаулскин в Сасновския район, обикновения котарак Василий е станал герой на деня.

В апартамент на първия етаж изпълзяла змия. Когато стопанинът на дома я видял веднага повикал хора, които се занимават опазването на животните и околната среда.

Помощ от тях не получил, защото преди да дойдат спасителите, котаракът се бил със змията и Василий ѝ откъснал главата.

Когато спасителите дошли, те огледали внимателно дома, но други влечуги не намерили.

Домакинът е предположил, че змията е проникнала през дупка от старата отоплителна система.

Трябва да отбележим, че котаракът при борбата със змията не е пострадал.

Шофьорът рязко натисна спирачките по средата на шосето. Котенцето седеше на пътя и не даваше признаци, че желае да тръгне някъде.

Васко слезе от колата и се упъти към малкото.

– Ей, малката, – подвикна и той, – така не се стои на шосето. Някой няма да те види и ще те прегази.

Когато Васко погледна в големите кафяви очи и видя късата опашка, разбра, че това съвсем не е малко котенце.

По-късно на Васко му се обадиха по телефона. Женски глас помоли съвсем учтиво:

– Елате да видите малкото, което донесохте снощи във ветеринарната клиника. Оказа се риж рис.

Когато Васко прескочи до клиниката, го посрещна засмяна млада тъмнокоса жена:

– Аз съм Вероника. Радвам се, че дойдохте. Да знаете само какво се случи, когато решихме да прегледаме малкото коте, което донесохте в кутия за обувки?

– Надявам се да не ви е създало проблеми, – каза примирено Васко.

– Когато дойдох сутринта с колегите, то седеше още в картонената кутия, в която сте го сложили, но явно това съвсем не му харесваше. Трябваше да сложа най-дебелите ръкавици, с които разполагаме, за да го пренеса в нашата клетка.

Васко погледна котето и се опита да си представи, как е негодувало.

– То беше много сърдито, – продължи да разказва Вероника. – Не даваше на никой да го вземе в ръце. Съскаше, ръмжеше и хапеше всяка ръкавица, която се протегнеше към него и то с голяма ярост.

– Съжалявам …- каза Васко, – не исках да ви създам такива неприятности.

– Не се притеснявайте, – засмя се Вероника, – гневът на това малко същество е добър знак. Такива не са приятелски настроени към хората. Но то е такова, каквото трябва да бъде, див риж рис.

– А иначе добре ли е?

– Теглото му е по-ниско от нормалното, навярно се дължи на тения или някакви други паразити и разбира се факта, че е било отделено от майка си.

– Пътя, на който го намерих, минава през местност, където живеят диви животни. Навярно майката и другите малки са останали в гората.

– Сега малкото е на около два месеца и половина. То трябва да навърши шест месеца, за да го пуснем обратно, – обясни Вероника. – Но това зависи и от темпа на растеж. Нужно е  да добие определени размери, за да може да си хваща плячка, нали трябва да оцелее.

Васко често посещаваше ветеринарната клиника и наблюдаваше как малкото“котенце“ растеше.
Малкото рисче, когато заспиваше,  обичаше да гушка една катерица играчка, а когато бе будно, разпаряше яростно картонени кутии.

 Дубайските генетици са тръгнали по свой собствен път.

Те внасят изменения в генетичния код на някои животни, за да получат генномодифицирано мляко, способно, по предварителни прогнози, да се справя с някои заболявания.

За основен материал за експериментите служат камилите, защото те не са претенциозни към храната, устойчиви са на болест и лесно се приспособяват  към различни климатични условия.

Виктор от няколко години беше напуснал хокея. В отбора той пазеше вратата.

И сега, когато вече е далече от овациите на публиката, този скромен човек реши да се занимава с някаква полезна дейност. Пари имаше достатъчно, но не желаеше да ги пилее в кръчмата или някое заведение с приятели.

Виктор обичаше животните и реши да направи нещо за тях.

Той каза на приятеля си Михаил:

– В живота има толкова много лъжа. Събират пари уж да създават приюти за животни, а такива не се откриват и парите изчезват.

– Какво да не си решил да отваряш някой кучкарник? – засмя се Михаил.

– Можеш да ми се смееш колкото си искаш, но искам да помогна, с каквото мога в тази насока.

– А от къде ще вземеш толкова много пари?

– Не става дума за големи вноски. Ето погледни ако хиляда души внесат по 20 лева стават 20 хиляди, а това вече е реална помощ. Пък и за кучетата не се изисква кой знае колко, за да ги зарадваш.

– И какво точно си решил? – погледна го съчувствено Михаил.

– Нужна е храна, – продължи с размишленията си Виктор, – по-големи пространства, където кучетата да се разхождат и да им се отделя достатъчно внимание.

– И това ще ти достави ли удоволствие?

– Те ще радват хората. На всеки човек ще отдават признателността си, че е отделил няколко минути за него. Кучетата са любвеобилни.

Михаил само вдигна рамене.

– Представи си, – възторжено размаха ръце Виктор, – Ще поставя обява: Ако желаете посетете ни! 15-20 минути с нас и ще но доставите много радост“…..

Леки ухапвания при поровете обикновено стават по време на игра. Това се явява нормално поведение за тях.

Ако проявяват агресия и ухапванията станат силни, в този случай е необходимо да се възпитат животните.

Колкото по-рано започнете да обучавате вашите домашни любимци на правилата за добро поведение, толкова по-добре.

Ако ухапванията станат навик, прекратяването на нежелателното поведение е вече много трудно.
Но това трябва да направите без да прилагате сила.