Плазмата е йонизиран горещ газ. Притежава електропроводимост и за това може да се използва като предавател или приемник на електромагнитни вълни.
Учени от Московския университет дават предимство на плазмена антена пред обичайните метални такива.
Създадена е вече такава от американски изобретатели.
Ако достатъчно силно се нагрее газ, той се превръща в плазма, а тя съдържа свободни електрони. Веществото става електропроводимо и може да се използва като антена. При прекратяване на подаване на енергия, антената не само спира да работи, тя практически изчезва. Плазмата се превръща в обикновен газ. „Бившата“ антена не може да се засече от радарите. Тази нейна особеност я прави удобна за военните. Изменението на настройката на антената се осъществява чрез регулиране на електрическите свойства на плазмата. Това позволява антената да бъде защитена от опити за заглушаването й, което я прави универсална.
Използването на плазмена антена като приемник практически не съществува. За да се запълни тази празнота в Института по обща физика в Москва са изследвали характеристиките на плазмените антени като приемник на излъчвания и демонстрирали приложимостта й в реалния свят.
В експеримента учените са използвали плазмена антена, представляваща стъклена тръба запълнена с живачни пари. При експеримента плазмената антена била поставена в близост до обикновената метална такава. Ефективността на антените се изчислява като отношение между амплитудата на изходящите сигнали на предавателя  към получените амплитуди на приемника, монтирани върху плазмена и метална антена. В рамките на експеримента получените резултати практически не се различават.
Разбира се плазмените антени няма да изместят металните, но експеримента показва, че развитието на приемните антени на базата на плазмата е не само възможно, но е и перспективна област за изследвания.

Батериите замърсяват околната среда. За това се говори от много време, но едва  сега се обръща внимание на „озеленяването“ на технологиите за производство на батерии.
Какво можеха до сега да правят съчувстващите на природата? Да не изхвърлят изтощените елементи навсякъде, а да ги събират и предават за преработка.
Компанията Fuji отдавна работи над възможността за създаване на „зелени“ батерии. Преди двадесет години инженерите на тази фирма разработиха батерия без живак, а сега представят набор от батерии без кадмий.
Новият вид батерии свободно можете да изхвърлите в отпадъците Но разработчиците не спират до тук.
Производство на EnviroMAX е напълно лишен от елементи, вредни за озоновия слой, а готовите батерии се поставят в един пакет от хартия и пластмаса, подходящи за рециклиране.
Скоро новият вид батерии ще се появят в обичайните магазини и супермаркети.

Бетховен е боледувал повече от 35 години. Той е оставил писмо с молба, да се обследва тялото  след смъртта му, за да се открие причината за невероятните стомашни болки, които е имал. Писмото е написано преди повече от 200 години, но изпълнители на неговата воля стават негови поклонници въоръжени със съвременни диагностични технологии.
При анализа на косата на композитора не е открит живак. Следователно не е боледувал от сифилис. За странното поведение и физическото заболяване на Бетховен трябва да има друго обяснение.
Забелязано е, че съдържанието на олово в косата му превишава нормата 100 пъти.
Известно е, че при отравяне с олово, в редки случаи се наблюдава оглушаване. Дали това е причината за загубата на слуха при композитора, не се знае точно. Но той е страдал от отравяне с олово известно под името плумбизъм.
Има предположения, че водата, в която се е къпал и пил е съдържала олово.
Композиторът умира от пневмония, която е завършила с усложнения в червата, а това вече е в следствие на отравяне с олово.

Вероятно сте чували за съдбата на множество златотърсачи. Щом чуят, че някъде е открита жила от този скъпоценен метал, хукват към мястото без да се замислят много, много.
А знаете ли, че за получаването на няколко грама злато е необходимо, да се смелят и промият около четвърт милион тона скали. Добиването на злато от година на година става все по-трудно и по-трудно. Търсенето надвишава предлагането.
Златото е станало истинско проклятие за перуанския град Ла – Ринконада. Това е град, който се намира на едно от най-високите места в света. Миньорите тук  въобще не получават заплата. Позволява им се един път месечно да отнасят със себе си толкова скална маса, колкото могат да носят. Друг е въпроса, колко злато ще извадят от нея. Повечето от тях вярват, че някой ден ще намерят самородно злато и ще станат богати.
Златото в Ла – Ринконада се придобива по примитивен  начин – с помощта на живак. Златни зрънца се оделят, като се нагрее сместа със спиртна лампа и живака се изпари. За всеки получен грам злато във въздуха се изпаряват 2-5 грама живак.
Не звучи никак здравословно, но можеш ли да спреш поразеното от жажда за злато сърце? Това е истинско проклятие, да одадеш толкова труд и то с години, а резултата е разклатено здраве, бедност и отчаяние. Струва ли си всичката тази борба, с една единствена надежда, шансът да те направи богат?