Психолозите не се уморяват да изследват хората по някои външни белези. Опитни специалисти твърдят, че е достатъчно да погледнеш дрехите и обувките на една жена, за да добиеш представа за нея. Днес ще разгледаме само женските обувки.
Разбира се жената има много обувки и може да ги сменя няколко пъти на ден.
Тези жени, които са избрали своя стил, не променят толкова често обувките си, именно тях можем да наблюдаваме.
Спортната обувка на крака на жена показва, че тя е отворена към света. Лесно установява контакт с хората. Не обичат промените и имат консервативни предпочитания. Такива жени са много практични. Предпочитат  да носят панталони, дънки, джинси, спортни сака и чанти, които могат да издържат по-дълго.
Жена на високи токчета. Ако жената е много ниска, с такива обувки тя иска да бъде забелязана. Такива обувки избират жени, който искат да се извисят над другите. Те имат ниско самочувствие и повишена сексуалност. Обичат да спорят с всички и да оспорват всичко.
Има и жени, чийто токчета са не само много високи, но и много тънки. Такива обуват носят само много женствените и бавни жени. Те са уверени в своята привлекателност, обичат и знаят как да завързват запознанства, обикновено флиртуват.
Жени, които обичат обувки с дебела подметка имат праволинеен характер. Те се стремат да постигнат успехи, прилагайки всички методи, поставяйки всичко на риск. Такива жени са практични и имат романтични желания.
Жени носещи високи, но с цели подметки обувки са уверени в себе си. Често удивляват околните със своята непредсказуемост, но като цяло са твърди и отстояват мнението си до край.
Жени носещи обувки с много ниски подметки са с мек характер. Техният ум е гъвкав и имат спокойни движения. Такива жени винаги се стремят да намерят компромис. Те са добри приятели и събеседници. Удоволствие е да общуваш с такава дама и да дружиш с тях.
Ако видите жена с мъжки тип обувки, знайте че пред вас е не съвсем женствена жена. Те имат силни характери, но често изпадат в депресия. Боят се от трудностите и лесно се уморяват от всякаква работа.
И все пак това са идеални случаи. Днес, когато парите не стигат, често се избират по-евтини и „дълготрайни“ обувки, който като че ли изчезнаха от пазара.
Иди, че разбери тогава каква е жената срещу теб.

Това е петъкът след Деня на благодарността в САЩ. На този ден започват традиционите рождествени разпродажби.

На Черния петък всички магазини са отворени много рано, а някои търговски вериги и супермаркети още от полунощ.

На първите купувачи се предлагат значително повече отстъпки. Това се прави с цел да се привлекат повече купувачи.

Всеки Черен петък е особено привлекателен за журналистите, защото само на този ден могат да се видят километрични опашки, блъсканици, дори и сбивания.

За да купят стока с голяма отстъпка американците са готови цяла нощ  да стоят в студа на опашката, да се промъкнат по тесните пътечки на супермаркетите, дори да се сбият с други купувачи.

Наскоро една жена в Walmart е напръскала със сълзотворен газ „конкурентите“ си, за да ги неутрализира и първа да достигне до стоките.

Млад човек на около 15 години влязал в автобуса. Момчето било много щастливо, че в колата нямало никой и то можело да седне където си поиска. То се настанило до прозореца удобно. Автобусът тръгнал и само след 20 минути се препълнил.

Младият човек седял до прозореца и слушал музика, като гледал през прозореца. И изведнъж една стара жена го потупала по рамото:

– Как не ви е срам. На вашите години аз отстъпвах мястото си на по-възрастните, а вие…

Към нея се присъединил и друг:

– Този младеж си седи тук, а болната възрастна жена трябва да стои права.

След 2-3 минути целият автобус се нахвърлил върху младежа. Той не издържал на този натиск и казал:

– Добре, аз ще стана, но на това място нека седне този, който не се срамува от думите си.

Неговото изказване предизвикало шок, но хората наоколо не спрели да мърморят.

Младежът трескаво започнал да търси нещо под седалката. От там извадил патерица.  Станал и се подпрял на нея. Всички учудено замрeли. На никого дори не можело да мине през ума такова нещо. Едва сега възрастната жена разбрала, защо младежа не обръщал внимание на никого.

До крайната спирка всички мълчали. А младежът пътувал прав, облегнат на патерицата. Трудно му било, но той стоял. Мястото до прозореца останало празно до последната спирка.

Слънцето немилостиво прежуряше. Хората отчаяно бършеха потните си челата, но упорито вървяха забързани нанякъде. Работа, задължения, грижи….

Пешеходният мост над Марица не оставаше спокоен и в най-горещите часове на деня. Мъже, жени, деца и юноши се движеха като разбунен мравуняк в огнения пек. Някои търсеха закрила под  прохладните сенки на дърветата, морно свели корони в края на моста.

Тук често можеш да срещнеш една жена. Времето бе набраздило лицето ѝ, а слабата ѝ кокалеста ръка винаги държи празна пластмасова чаша за кафе, която протягаше към минаващите. С умоляващ поглед и почти неразбираеми думи, тя очакваше помощ. Черната рокля и наметнатия отгоре тъмен шал ѝ служеха като броня срещу равнодушието на хората. За нея нямаше жега и студ. Стоеше неотклонно на поста си, протегнала ръка с надежда.

Този ден тя не бе сама. Седнала под сянката трудно дъвчеше голям комат, който държеше с треперещата си ръка. От време на време отпиваше мляко от пластмасова кофичка. До нея бе приседнала женица със избеляла забрадка, овехтяла пола и синя блуза на квадрати. Тя говореше тихо, а възрастната жена от време на време кимаше с глава. Между двете жени цареше разбирателство и любов. Старицата жадувала толкова време за внимание и нежност, най-после бе получила своя дял.

Големият град сковава човека между бетони сгради. Отнема му всичко човешко и го превръща в звяр. Но не във всеки град е така.

Пловдив градът под тепетата, облян с зеленина и изпънен със загадъчност, покорява всеки свои посетител. Не само със Старият град, Античният театър, паметниците си, панаирът, тунелът, легендарните си зевзеци,…., а с нещо много по-въздействащо. Отзивчивото и благородно отношение на хората, пропито с много любов и доброта. Това не се описва с перо, нито може да се нарисува с четка. То се усеща само със сърцето.