Полъхваше лек вятър, който освежаваше въздуха. Станьо заедно с жена си бяха предприели една приятна разходка с колата.

Двамата безгрижно наблюдаваха сменящите се картини, които прелитаха от дясно и от ляво. Времето бе хубаво и двамата изпитваха радост, че са заедно.

Изведнъж Лора извика:

– Станьо, знака!

– Какъв знак? – мъжът тръсна глава, сякаш се събуждаше от сън и се огледа, но нищо не видя.

– Току що минахме покрай червен знак, с бяла предупредителна лента.

– Без да искам, съм се насочил в грешна посока, – измърмори Станьо и наби спирачките.

Колата спря. Станьо излезе от нея и тръгна в обратна посока. Стигна до знака, който сякаш му крещеше в лицето:

– Не влизай!

Станьо се разтрепери, като се размисли, какво можеше да се случи.

– Ще нараня не само себе си, но и жена си, а нататък можеше да причиня вреда и на други хора…..

Той бе коригиран навреме. Бедата нямаше да се случи.

Помислете добре, ако някой от нас тръгне в грешна посока, вземе неправилни решения или се подведе по желанията си и никой не го спре и му обясни, че наврежда не само на себе си, но и на другите какво ще се случи?

„Който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“.

Поправката е израз на Божията милост.

Нека нашата любов и загриженост за благополучието на другите ни принуждават да говорим и да действаме по начини, които Бог може да използва, за да „върне този човек“ от грешния му път.

Беше красива, дори в смъртта си.

Лицето на жената над нея бе изпълнено със скръб.

– Как е умряла? – попита Веселин без да откъсва очи от починалата.

– Самоубила се е – тежко въздъхна жената. – Цяла нощ лекарите са се борили за живота ѝ, но …..

– Какво се е случило? Тя е толкова красива ……. Защо е посегнала на живота си? – попита Веселин.

– Тази сутрин е щяла да се състои сватбата ѝ. Всичко било уредено. Бил запазен ресторант и разпратени поканите на близките …

– Но това е щял да бъде най-щастливият момент в живота ѝ. Защо го е направила?

– Вечерта е получила писмо от годеника си ….

– И какво е пишело там? – попита нетърпеливо Веселин.

– „Ще направим голяма грешка, ако се оженим сега. Аз заминавам да спечеля повече пари. Сега си свободна и постъпи както намериш за добре. Но ако все пак ме дочакаш, аз ще бъда най-щастливия човек на света. Много се извинявам, че ти причинявам мъка и срам ….“

– Самоубийството е грях, – тихо каза Веселин.

– Да, – съгласи се жената. – Самоубийците нямат възможност за изкупление. Те са навеки обречени ….

И тя тихо заплака.

Слънцето бе спокойно, но се очакваше жега по обяд. Димитър стоеше пред църквата и чакаше да започне богослужението.

Забеляза група жени, които оживено разговаряха.

– Тя е непочтена жена.

– За Милица нашата съседка ли говорите? Да, край нея трудно се минава.

– Освен проклятия и псувни друго нищо няма да чуеш от нея.

– А как се умилква на мъжете само?!

Димитър не издържа и се намеси:

– Какво правите вие, за да покажете Христовата любов към тази жена?

– Молим се за спасението ѝ винаги, когато се съберем, – гневно отвърна една от жените.

– Да, но ако само се молите, – отвърна Димитър, – тя ще отиде в ада. Посетихте ли я? Не я ли попитахте от какво има нужда? Споделихте ли Благата вест с нея.

Жените се намръщиха, а една от тях заяви:

– С нея?! Ти не знаеш каква е тя!

„Нима Божия Дух Сам трябва да занесе посланието за Божията любов на изгубените, – възмущаваше се мислено Димитър. – Кой друг освен повярвалите в Исус Христос трябва да свършат това? Как може Светият Дух да предаде посланието си, ако не намери християнин, чрез когото да изрази Себе Си?“

Баба Радка бе мъдра и стара жена. От очите ѝ искреше добрина, а от сърцето ѝ извираше любов към всеки. От душата ѝ струеше светлина. Лицето ѝ бе открито и честно.

Един ден група млади хора се завъртяха край нея и я попитаха:

– Толкова много си преживяла и вече си стара, а душата ти е млада. Тя ни изненадва с полета си. Животът ти е чист, а ти си сякаш си по-млада и от нас. Сподели с нас как си достигнала до това.

Старата жена само се усмихна.

– Сподели тайната си, бабо, – настоя един от младежите.

– Добре, но тя не е тайна, никога не съм я криела.

Младите хора наостриха уши, а сърцата и трептяха от очакване.

– Просто трябва да отдадете цялото си сърце за Бога, – продължи старицата.

Младежите я изгледаха изненадано.

– Когато го направих, всичкото добро, което ми пожелаеха и ми правеха, оставаше, а лошото забравях. То сякаш потъваше във вода.

– Само това ли? – учудено попита млада русокоса девойка.

– Ако бях трупала обиди, болки, страдания, беди и мъки, – отново усмивка се разля по лицето на старата жена, – сърцето ми щеше да бъде разбито. Дръзките удари през годините щяха да оставят печат върху мен.

Младежите не се съмняваха вече в това, което говореше старицата, а жадно поглъщаха думите ѝ.

– Водата отнесе несгодите ми. Всички обиди се разтвориха в нея. Само любов идваше в сърцето ми към хората и ми донасяше елей на доброта.

Възрастната жена продължаваше да се усмихва. Тя говореше нежно и спокойно. От нея се излъчваше любов, а душата ѝ бе чиста и млада.

Отдели мъката и болката от сърцето си и радост ще имате всеки ден.

За любовта отворете широко сърцето си и винаги ще ви бъде добре. Тя ще ви съпровожда с благоуханието на небето, за да бъде живота ви песен, изпълнен със слънчев дъжд.

Хора правете добро. Помагайте на бедните и болните. Душата си отворете за съчувствие, нека тя бъде изпълнена с милост.

Бог ни е дал скъпоценност, наречена памет. За това помнете доброто, което са ви направили. Забравете злото, гасете го като пламък. Прощавайте всичко с любов.

Стоян се прибра и забеляза, че жена му е нещо разстроена. Приближи внимателно към нея и я попита:

– Диди, добре ли си?

Тъй като не последва отговор, той продължи по-настойчиво:

– Какво е станало? Изглеждаш ми много отчаяна.

Но Диана наведе глава и нищо не каза.

„Милият, колко добре ме познава, – помисли си тя. – Не е нужно нищо да му казвам, но по лицето ми той прочита всичко. Не знае какво е станало, но не му е безразлично как се чувствам“.

След като децата си легнаха и двамата останаха сами, Стоян погледна жена си. В погледът му се четяха хиляди въпроси. Той не искаше нещата да останат неразрешени.

– Виждам, че те притеснява нещо, – тихо с много нежност промълви Стоян. – Какво мога да направя, за да се освободиш от това подтиснато състояние?

Дълго двамата се гледаха и мълчаха.

След това Стоян зададе точните въпроси, които помогнаха на Диана да разтовари натежалото си от проблеми сърце. Всичко, което се бе насъбрало в нея през последните няколко месеца, излезе спонтанно, но и реакцията на съпруга ѝ бе повече от добра.

Той я придърпа към себе си, задържа главата ѝ на гърдите си, обви ръце около нея и с много любов каза:

– Ти си много ценна и важна за мен. Сърцето ти е нежно и много чувствително, за това не бива да носи само толкова тежки товари.

Диди се разплака на гърдите му. Той я галеше по косата и шепнеше:

– Ти означаваш много за мен и аз няма да те оставя ….

Понякога животът ни изглежда убийствен, доста неща ни идват малко в повече. Дори и най-хубавото време от живота ни може да ни хване напълно неподготвени.

Чакащи в тъмните и сухи сезони, забравяме кои сме и на Кого принадлежим.

Важното е, че има някой, Който никога няма да се промени. И това е Исус, сигурната скала, на която можете да се опрете независимо от обстоятелствата.

Това звучи успокояващо и ни изпълва с надежда.