Офицер от танкови войски се прибира от нощно дежурство. Бързо си съблече дрехите и чува от спалнята жена му да вика:
– Грам хляб няма в къщи, иди да купиш!
Той се облича отново и отива в магазина. Продавачът, който го познава отдавна, го пита учуден:
– Петре, ти да не си си сменил службата?
– Не, от къде ти дойде това на ума?
– А защо си с униформа на пожарникар?

Веднъж стрелец дошъл при един мъдрец.
– Здравей, мъдрецо! Кажи ми как да се справя с жена си? Не ме слуша, съпротивлява се, всичко върши наопаки.
Преди да отговори мъдрецът попитал:
– Вкусно ли готви жена ти?
– О, много хубаво, чак пръстите да си оближеш.
– Добре, ще ти кажа какво да направиш, но ти ще го направиш ли наистина?
– Готов съм да направя всичко, само да се справя с нея. И в работата нещата ми не вървят, когато в къщи има спорове.
– Добре, слушай. Откажи се от храната, която тя ти приготвя. Яж някъде другаде в ресторант, при приятели, …, но в къщи се връщай сит. А когато жената ти ти сложи да ядеш, кажи й, че не си гладен.
Този разговор слушал един от учениците на мъдреца и когато стрелецът си отишъл, попитал своя учител:
– Как ще помогне отказването от храната, която приготвя жена му, на този човек?
– Виж, когато жената не слуша съветите на мъжа си, то е равносилно на това, мъжът да не яде това, което жена му готви. Както жената приготвя храната, като чисти, реже, вари, пече, добавя подправки, така и мъжът размишлява, какво да опрости, прави връзка между явленията и проправя път към бъдещето. Ако жената не е глупава, ще види, че мъжът й е престанал да яде това, което тя готви, което означава, че тя не му е нужна. И ще се запита какво не е наред. А когато има въпрос, тогава ще има и отговор.
След няколко години ученикът на мъдреца срещнал стрелеца, който бил вече станал командир в своя град. Явно учителят му бил прав!

Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?

Бог се замислил, от коя част  на мъжа да създаде жената. И накрая решил:

– Няма да я създам от главата, за да не бъде много високомерна, нито от окото, за да не е прекалено любопитна. И ухото не става, ще започне много да подслушва. Ако е от устата ще говори твърде много. Не бива да е и от сърцето, за да не бъде много ревнива, нито от ръката, за да не бъде много алчна. Нека да не е от краката, защото много ще скита. По-добре да я направя от някоя скрита част на тялото, за да е смирена.

Но явно Божието творение нещо се е объркало, защото всички обвиняват жената, за това, което е искал да избегне Творецът, като лакомия, склонност да подслушва, леност, ……  За повечето, жената е ревнива, заядлива и бъбрива.

Хубавото е, че Бог не я е изоставил и ако тя Го слуша, се уподобява на Него.

Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновена група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

– Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

–  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

– Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

– И още как, –  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.