Защо в някои страни отношението на народът към управляващите прилича на жена, искрено вярваща, че „ако я бият, значи я обичат“. Знам какво си помислихте, но не това имах в предвид.
Нека да вземем например, Централната африканска република и нейният президент, а след това и император, Жан Бидел Бокаса.
Той обичал народа си силно – пържен, със сос, печен ….
Готвачът на Бокаса виртуозно готвел човешка плът. Често на императорската маса попадали политически противници, министри в опозиция и опасни военни хора, които били трудни за преодоляване.
Така под специалния надзор на императора активно се работело с малолетни и непълнолетни.
През януари 1979 г. в столицата Банги протестирали ученици за това, че ги карали да купуват скъпо грозна униформа от личната фабрика на Бокаса. Били арестувани повече от сто деца на възраст между 6 и 16 години. 40 от тях императорът заповядал да се изпратят в кухнята, а останалите вързани сложил легнали на площада пред двореца и лично премина през тях с камион.
Това била последната капка на търпението. Не, народът не се разбунтувал. Хората стояли в безмълвно възхищение.
Но Франция, бивш суверен на страната, решила да положи край на тези кулинарни излишества. През септември 1979 г. френски десант завзел Банги и свалил императора гастроном.
Истината е, че нямало съд, човекоядецът спокойно си живеел във Франция в собствен замък, а през 1986 г. била отново издигната кандидатурата му за поста президент на Централната африканска република. И народът всячески приветствал завръщането му.
Но как така? При него имало ред. Да хората били изяждани, бичувани и живи закопавани. В страната имало страшен глад и чудовищна безработица, но той бил истински император.
Преизбирането на Бокаса не станало. Неговият черен дроб се оказал много по-умен от народа на Централната африканска република и с доста мъка и болка прекратил съществуването на собственика си в края на 1986 г.

Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

Офицер от танкови войски се прибира от нощно дежурство. Бързо си съблече дрехите и чува от спалнята жена му да вика:
– Грам хляб няма в къщи, иди да купиш!
Той се облича отново и отива в магазина. Продавачът, който го познава отдавна, го пита учуден:
– Петре, ти да не си си сменил службата?
– Не, от къде ти дойде това на ума?
– А защо си с униформа на пожарникар?

Веднъж стрелец дошъл при един мъдрец.
– Здравей, мъдрецо! Кажи ми как да се справя с жена си? Не ме слуша, съпротивлява се, всичко върши наопаки.
Преди да отговори мъдрецът попитал:
– Вкусно ли готви жена ти?
– О, много хубаво, чак пръстите да си оближеш.
– Добре, ще ти кажа какво да направиш, но ти ще го направиш ли наистина?
– Готов съм да направя всичко, само да се справя с нея. И в работата нещата ми не вървят, когато в къщи има спорове.
– Добре, слушай. Откажи се от храната, която тя ти приготвя. Яж някъде другаде в ресторант, при приятели, …, но в къщи се връщай сит. А когато жената ти ти сложи да ядеш, кажи й, че не си гладен.
Този разговор слушал един от учениците на мъдреца и когато стрелецът си отишъл, попитал своя учител:
– Как ще помогне отказването от храната, която приготвя жена му, на този човек?
– Виж, когато жената не слуша съветите на мъжа си, то е равносилно на това, мъжът да не яде това, което жена му готви. Както жената приготвя храната, като чисти, реже, вари, пече, добавя подправки, така и мъжът размишлява, какво да опрости, прави връзка между явленията и проправя път към бъдещето. Ако жената не е глупава, ще види, че мъжът й е престанал да яде това, което тя готви, което означава, че тя не му е нужна. И ще се запита какво не е наред. А когато има въпрос, тогава ще има и отговор.
След няколко години ученикът на мъдреца срещнал стрелеца, който бил вече станал командир в своя град. Явно учителят му бил прав!

Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?