Сбогуваха се в хотела. Бяха се прегръщали със сълзи в очи. Заспаха с преплетени тела. Времето им бе изтекло. Бяха си казали всичко, което трябваше да и кажат.

Сутринта се държаха мълчаливо за ръка. От време на време се споглеждаха.

Елена се опитваше да запечата всяка оставаща им секунда в паметта си. От представата, че скоро ще се лиши от близостта и присъствието на този мъж, сърцето ѝ се свиваше.

„Как ще живея без него? Без гласа и смеха му?“ – тревожно се мяташе мисълта в главата на Елена.

Той бе част от нея и тя от него. Животът им в бъдеще ще бъде като песен без мелодия, река без вода.

И двамата знаеха, че са един за друг, но обстоятелствата бяха против любовта им. Случи се да се срещнат на неправилното място и в най-неблагоприятното  време.

Бързият влак стоеше на първи коловоз, готов да потегли. Навсякъде около тях хората изпращаха близки и познати.

– Какво ще правиш след като се прибереш? – попита Елена.

– Ще работя, – неохотно каза Филип. – Когато работя не мисля за нищо друго освен за работата си, ……. но ще бъда най-нещастния човек на света.

Елена му се усмихна:

– Щастлива съм, че те срещнах. Ти си най-прекрасният подарък, който съм получавал до сега в живота си.

Железничарят се готвеше да вдигне палката. Филип с натежали като олово крака, които не искаха да се откъснат от земята, отвори вратата на вагона и се качи във влака.

Елена го гледаше мълчаливо. В очите му грееше такава нежност, се сърцето ѝ се сви от болка.

– Бих искала да ти кажа още нещо, – прошепна Елена, – ти не беше прав.

– За какво? – с недоумение я погледна Филип

– Че не знам колко ме обичаш.

– Защо ми го казваш чак сега? – изтръпна Филип.

– Защото не съм го разбирала ясно, както в този миг. Ти ме обичаш прекалено много, иначе не би ми позволил да остана тук и да направя това, което мисля за правилно, – гласът ѝ се задави в сълзи. – Ако ме обичаше по-малко щеше да ме принудиш да дойда с теб.

Тя обхвана лицето му с двете си ръце и го целуна за последен път.

– Ти си всичко, което имам на този свят, – тиха каза Елена.

– Сбогом! – с натежало сърце каза Филип.

– Сбогом!, – прошепна Елена.

Последно докосване. Тя се откъсна от него и се отдалечи с бързи крачки, без да се обръща. Елена се смеси със тълпата и се изгуби от погледа на Филип.

Влакът тръгна. Елена спря и седна на близката пейка. Покри лицето си с ръка и заплака……

Железничар се присмял пред сестра, когато тя го помолила да не отива в кръчмата, а да отиде с нея на богослужение в църквата:

– Бих искал на огъня в ада, да си запаля цигара.

Сестрата си тръгнала много натъжена и с тежко предчувствие отишла сама на църква. След половин час я извикали от богослужението и ѝ съобщили лоша новина. Нейният брат лежал смъртно наранен в желизничарската бутка. Той бил попаднал под колелата на влака.

Сетрата изтичала и намерила брат си в агония. Пяна и кръв излизали от устата му. Скърцал със зъби и издавал страшен болезнен стон.

След няколко минути той починал и вероятно отишъл там, където искал да запали цигарата си. Той попаднал там много по-рано, отколкото очаквал.

Не се присмивайте над въпросите отнасящи се за спасението, живота и смъртта. „Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

Присмехът почти винаги не е нищо друго, освен една плаха и скритата ярост. А гневът е чувство на недоброжелателност, враждебно отношение към някого, желание да се причини някому зло.

Както червеят поврежда дървото, като го подкопава, така и гневът и злобата изяждат сърцето на човека.

Библията казва: „И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“.

– Бих искал на огъня на ада да запаля цигарата си, – казал железничар, когато го молила жена му да не отива в кръчмата.

Той излязъл и оставил жена си натъжена с тежко предчувствие в сърцето си. След половин час й съобщили, че съпругът й е лошо наранен. Той бил попаднал под колелата на един влак. Когато пристигнала при него, той бил в агония. Пяна и кръв се стичала от устата му. Скърцал със зъби. Стенел безпомощно. След няколко минути той умрял и отишъл да си запали цигарите там, където си е „пожелал“.

Не трябва да се отнасяш с насмешка към въпросите свързани със живота и смъртта. „Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това ще и да пожъне „

Хората се присмиват, като избират внимателно обекта си за оскърбление. Присмехулникът е склонен да се подиграва и шегува с чувствата на другите.

Присмехът често е признак на недостиг в ума. Той е добър помощник, когато липсата истински доказателства. Присмехът е проява на плаха и скрита злоба. А злобата е недоброжелателност, враждебност и желание да се нарани някой.

Както червеят поврежда дървото, като го дълбае, така и злобата в сърцето на човека го изяжда.

Премахнете от себе си всяка злоба, коварство, лицемерие, завист и одумване, за да живеете добре.

Преди повече от 100 години железничарят Закарис Левал намерил на брега на Оранжевата река, намираща се в Африка, светещи камъчета, които се оказали диаманти.
Как ли тези скъпоценни камъни са попаднали там?
Оказало се, че вятърът носи диамантите от пустинята Намиб.
Хората не чакали някой да специално да ги покани и за броени месеци сред пустинните пясъци изникнал красив град Колманскоп.
Лошото е, че диамантите скоро свършили. Хората уморени от сушата, високите температури и пясъчните бури започнали да напускат града.
Така Колманскоп постепенно се превърнал в град призрак. Улиците и домовете му били почти засипани с пясък.
От една страна гледката е ужасяваща и действа депресиращо, но от друга се е създал музей на „безумието и алчността на човека“ под открито небе.