Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.

Малчуганът приближи до майка си и попита:

– Мамо, Бог дал ли ти е подарък?

Жената се замисли. В мислите й веднага се появи списък от желания. И тя започна бавно да преглежда списъка пункт по пункт, с идеята, че може да намери нещо подходящо, за да отговори на сина си. Момчето забеляза, че тя мълчи, То съвсем не се досещаше, каква активна дейност се развиваше в мозъка й. Леко изненадан синът удивено каза:

– Е, Той ти е подарил мен. Аз съм Неговият подарък нали? Погледни какъв красив и добър подарък от Бога съм!

Вечерта малчугана реши да се разрови във въпроса още по-дълбоко.

– Мамо, а какво е това бременна жена?

Жената отново изпадна в неловко положение. Но мъжът й бързо каза:

– Това е жена, която в корема си носи дете.

Детето почеса главата си и мъдро заключи:

– Значи ти си била бременна, баба е била бременна, леля е била бременна и другата ми баба е била бременна. Така че всяка е имала подарък от Бога?!

Тя гласи: „Живей, за да се забавляваш!“
Не бързайте. Не се притеснявайте! Вие посещавате този свят за кратко време, така че спрете се, за да вдишате от аромата на розите.
Американският психолог Уолтър Харен твърди, че една сбъдната мечта може да лекува рак.
В столицата на Белгия има един любопитен надпис. Окачен е в местните кафенета и барове. Надписът е необичаен: “ 11 заповед: живей, за да се забавляваш!“
Какво е това, хитър търговски ход ли, който кара посетителите да дават повече пари или е някакво важно напомняне, различно от 10-те забрани на Христос?
Преди да отговорите на този въпрос, чуйте един интересен научен факт.
Немски психолози работещи с деца, болни от рак в последен стадий, решили да проведат един необичаен експеримент. Решили да изпълнят най съкровените желания на децата и наблюдавали как това ще се отрази на самочувствието на малките пациенти. В експериментът участвали няколко тежко болни деца, обречени на смърт.
Четиригодишно момченце, живяло на село, пожелало да се вози на трамвай. 11-годишно момче поискало да язди кон. 13-годишно момиче искало да бъде принцеса, да има много слуги, които да й целуват ръка.
Психолозите наели трамвай и два часа разкарвали с него малкото момченце, пожелало си това. За по-голямото момче осигурили чифт коне. Най-трудно било да се изпълни желанието на момичето. Но те намерили начин. Наели стар замък и красиви дрехи подходящи за случая. Облекли придворните и момичето като принцеса. Малката принцеса се разхождала из залите, а слугите и придворните й целували ръка.
Желанията на останалите пациента също били изпълнени.
Резултата от експеримента бил невероятен. При едно от децата ракът изчезнал нацяло, а при останалите спрял да се развива.
Този експеримент потвърждава истината, която са знаели древните лекари. Нашите емоции имат много силно и непосредствено влияние върху нашето самочувствие и здраве. Положителните емоции и добрите мисли доставят не само радост и усещане за щастие, но могат да победят и най-страшната болест.
Ето защо фразата „живейте, за да се забавляваш“, не е шега, а много важна истина.

Обзалагам се, че сте много заети в работата си. Вчера, днес и утре. Вероятно ви плащат много, но за тези пари те купуват живота ви. Помислете колко време прекарвате с близките и любимите на сърцето ви?
Изобщо не мога да повярвам, че трябва да работите толкова много, за да свържете двата края. Вие работите, за да удовлетворите вашите желания. Но имайте предвид, че това е един порочен кръг,- колкото повече пари изработвате, толкова повече ви се иска да имате и още повече работите, за да получите още повече финансии.
Но все някога достигате до момент, когато се питате: „В действителност нужна ли ми е толкова тази блуза или тази кола? Заслужава ли си заради това да пропусна първото изпълнение на дълго репетиран танц на дъщеря си или спортното състезание, в което участва сина ми?“
Направих си сметка. Ако доживея до 75 години, като знам, че всяка година има по 52 недели, ще имам на разположение 3900 недели. Доста от тях съм преживяла и да кажем ми остават още 1000. Какво ще направя с тях?
Разбирайки, че неделите в моя живот намаляват, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот. Няма по-силно средство да се вразумиш от това, като гледаш как намаляват пропуснатите дни и възможности в тях.
За това всеки следващ ден се превръща в подарък за мен. Приемам го с благодарност и дарявам близки и познати с любов и радост.
Това е единствения начин да изживея живота си, без да съжалявам за пропуснатото!

– Ти вярваш ли, че има вълшебстваа? – попитал животът.
– Не, – отговорил човекът продаващ сладки, – във вълшебствата вярват само децата, те са големи фантазьори.
– Ти вярваш ли, че мечтите се сбъдват? – попитал отново животът.
– Не, – казал човекът,- мечтаят само глупаците.
– Ти вярваш ли, че има вечна любов? –  продължил с въпросите си животът.
– Не, – казал продавача, – любовта не съществува. Това е химия, която ни свързва. Действието и свършва след три години и остава само привързаността.
– Вярваш ли, че има доброта? – попитал животът.
– Не, хората са зли и се страхуват да я покажат. Добротата е една лъжа.
– А в какво вярваш тогава? – недоумявал животът.
– Вярвам, че родителите не искат да дават пари на децата си, за да си купят сладки неща. За това не мога да изкарам достатъчно пари и да си живея живота, който аз искам.
– Вярваш ли, че желанията могат да се изпълняват?
– Да, но моите никога не се изпълняват.
– Бедничкият ми, – казал животът, – ти никога няма да видиш вълшебство, няма да срещнеш голямата си любов, мечтите ти няма да се сбъднат, няма да видиш добротата и твоите желания не ще се реализират.
– Но защо? – попитал продавачът.
– Защото преди всичко е нужна вяра, поне малка. Вярата дава възможност. Възможността показва посоката. Посоката открива пътя. А пътят води до  изпълнение на желанията.