Това е жанр от художествената литература близък до научната фантастиката.
Описва моделите на идеалното общество.
За разлика от антиутопиите се характеризира с вярата на автора, че това е безупречен модел за реализиране на съвършено общество.

Думата „миниатюра“ произхожда от латинското название на червена боя «minium». В оригинал означава антични и средновековни картини в жанра илюминирани манускрипти.

Заради малкия размер на картините и наличие на представка «мини» в думата, по-късно са е получило етимологична метаморфоза.

В резултат на това миниатюри започнали да се наричат всякакви малки картини, особено портретните.

От живописта термина е нахлул и в литературата, където с него се обозначават малки произведения.

Неизвестна приказка на Ханс Кристиан Андерсен е намерена в родния му град.
Датски историк е открил копие на приказката „Лоената свещ“ на дъното на кутия между архивите на писателя. Той е намерил текста още през октомври, но решил да го провери щателно, преди да оповести откритието си.
В приказката се разказва за една свещ, която не признава вътрешната си красота, но след като я запалили я е осъзнала. Може би Андерсен я е написал по време на обучението си през 1820 г., в такъв случай, тя му се явява първата приказка.
Това е сензационно откритие, не толкова, че това е първата приказка на Андерсен, а защото показва, че той започва да пише в този жанр още в младостта си. Датският експерт Ейнар Стиг Аскгор участва в разглеждането на документа и твърди, че няма никакво съмнение – авторът на текста е чудесния разказвач на приказки.
Стихотворни фрагменти написани от Андерсен периодически са откривани в местата, където е живеел. По-голям текст за последен път е открит в средата на 1920 г., който лектор Ханс Брикс намира в мемоарите на разказвача в Кралската библиотека на Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е автор на стотици световно известни приказки, включително „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Флинт“…. Негови творби са преведени на 125 езици, отстъпвайки в това само на Библията.

Британския художник Джеймс Хопкинс се увличал от различни постановки. Той използва илюзията и перспективата, така че от различни предмети на домашния интериор, създава картини на оптическа измама.
В работа влизат вази с цветя, книги, дискове, списания, слушалки, чаши и бас-китара.
Каква оптическа измама очаква зрителя?
Джеймс Хопкинс се увличал от жанрове като „танц макабр“ или „танца на смъртта“. Този жанр е класика за европейската култура, особено характерна за средните векове. И всеки уважаващ се художник-европеец не може да го пропуснат.
Но Джеймс Хопкинс се увличал все повече и повече и открил нова тема „конче“….. и не иска да слезе от нея.