По времето на император Нерон апостол Йоан се завърнал в Ефес от изгнание и живял в него до деня на заминаването му във вечността. Живеейки е Ефес, Йоан посещавал малоазиатските църкви. В Смирна той срещнал млад човек с остър ум и изключителни таланти. Той се сближил с него и преди да се завърне в Ефес, го оставил на епископа, за да се погрижи за по-нататъшното му духовно усъвършенстване.
Скоро младежът приел Господа и взел водно кръщение. Считайки, че задълженията му са приключени, епископът  престанал да наблюдава по-нататъшно духовно развитие на младия човек.
Младежът се сближил с лоши хора. Сприятелил се с тях и организирал разбойническа банда, която ограбвала мирното население.
След известно време Йоан се върнал в Смирна и се срещнал с епископа. Когато попитал за младежа, който му оставил, разбрал, че същият е станал разбойник. Йоан веднага тръгнал да търси тази изгубена душа.
Скоро попаднал в ръцете на една банда и поискал да види предводителя им. Когато водещият шайката видял стареца, побягнал от него.
Йоан извикал след него:
– Сине мой, защо бягаш? Аз съм стар и нямам оръжие. Смили се и ела при мен.
Предводителят на бандата слушал гласа на стареца и нямал сили да избяга. Спрял, оставил оръжието си, хвърлил се в обятията на стареца и заплакал.
Йоан го върнал в църквата с истинското покаяние, изявявайки апостолската си любов към падналия мъж.
Този пример насърчава всички пастири пламенно да обичат стадото си и да се грижат за падналите и обезсърчените.

Когато гражданите на Ефес замислили построяването на мраморния храм на Диана или Артемида, разисквали дали мраморът да бъде доставен от Порос, Проконес, Хераклия или Тасос.

Пиксодар, местния овчар, закарал стадото си до едно място и го оставил да пасе там.  Два овена се сбили, но се разминали в сблъсъка си. Единият от тях ударил с рога си близка скала и откъртил светло парче от нея.

Пиксодар оставил стадото си в планината и хукнал с парчето скала към Ефес. Стигнал точно, когато споровете за мрамора били най-оспорвани. Гражданите много се зарадвали на откритието му и го почели като променили името му.

Вместо Пискодар, го нарекли Евангелий, което на гръцки означава „вестител на добри вести”.

Изпратен от Британския музей, Джон Търтъл Ууд търсел останките на храма на Артемида в Ефес. Били минали вече 20 месеца, а резултат още нямало. Но щастлива случайност го отвежда до място където се натъква на стените на храма.
Разкопките били спрени заради тридеседневния празник на Рамазан.
Мюдюринът на областта като чул за новооткритите орнаменти в Ефес пожелал да ги види. Когато видял намерените кръгли части на огромни колони и капителите, попитал Ууд от каква сграда са.
Археологът му отговорил, че са останки от стара джамия или църква на древните гърци. Обяснил му, че те не почитали един Бог, а много богове. Някои, от които били мъже, а други жени. Разказал му, че тази църква е посветена на  култа към една жена, чиято статуя висока 12 или 15 метра била издигната вътре.

Мюдюринът навел глава и се замислил. Нещо проблеснало в ума му и мъдро отсякъл:
– Аха, били са протестанти.
Ууд се опитал да му обясни, че протестантите съвсем не вярвали в идоли, но тъй като Мохамед бил неговия пророк, цялата работа за него останала като една голяма мистерия.