В древни времена войн бягайки от своите врагове забелязал, че конят му трябвало да се подкове.
Желанието да се предпази го тласкало стремглаво напред, но разумът му го напътствал да спре, да потърси ковач, който да му подкове коня.
Въпреки че той чувал звука на копитата на конете, който бързо го настигали, той търпеливо изчакал да подковат коня му и да го приведат в ред.
След това бързо скочил. Враговете му били вече на близо. Той вихрено се понесал напред знаейки, че спирането ще му помогне, да се отърве от преследвачите.
Така и Бог често ни кара да се спрем и да се приведем в ред, преди да започнем следващия етап от предстоящите ни дейности.

Шестоъгълни клетки с витла могат да бъдат независимо свързани една с друга от двете страни, образувайки странен дизайн. Без значение как се събират модулите, устройството все пак ще летят във въздуха, ще бъде в състояние да балансира и маневрира.

Такава модулна конструкция за „мултикоптери“ са разработили в Швейцария. Всеки пропелер не може да лети отделно от останалите, това е възможно само ако се включи към масива Distributed Flight Array.

Свързването на модули един с друг става на няколко етапа. Първо те получават команда да намерят еднакъв обект. Например, ярко осветено място. Това е необходимо, за да могат модулите да се приближат един към друг.

Апаратът има колела, за да може да се придвижи до даденото място. След това, се включват инфрачервени сензори. Сближилите се модули се завъртат около оста си и се включват магнити по периметъра на конструкцията. Те съединяващи частите едни с другите.

Тогава витлата на модулите синхронизират движението на целия масив и той се вдига във въздуха.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.

Британски учени са помогнали да момче да се върне към нормален начин на живот. То е имало нарушения в централната нервна система.

Лекарите са поставили два електрода в мозъка на Роби Оунстоун и бетерия в тялото му.

Детето е било болно от дистония. Изкривявали се краката му и той падал. За няколко месеца то нацяло загубило способността си да ходи, да се храни и облича. Това станало през 2009г.

Родителите веднага се съгласили на операция, но лекарите предупреждавали, че това е много опасно. На първия етап  лекарите се опитали да използват по-малко драстични методи, като например отпускане на мускулите на момчетата с инжекции, но нищо не се получило.

Единственият изход бил, чрез операция да се вкарат два електрода. Единият електрод изпращат импулси от мозъка към мускулите, а другият предава сигнал от имплантираната в стомаха батерия към мускулите.

Операцията на Роби е продължила 6 часа и се е оказала успешна. Момчето вече може да ходи и всеки ден състоянието му се подобрява.