Мирон изчака известно време. След това се поразходи надолу нагоре по улицата, когато най-сетне се появи трабанта на Лена.

– Миро сега нямам време, – каза тя щом отвори вратата.

Лена беше със слънчеви очила. Кремаво вталено сако покриваше част от сините ѝ джинси. Измъчена усмивка пробяга по лицето ѝ, когато видя подаръка в ръцете му.

Щом усети неотзивчивостта ѝ Мирон пусна пликчето в джоба си.

– Нова прическа, нов парфюм, това част от резервния ти план ли е?

Мирон усети, че се пошегува не на време. Настана неловко мълчание.

– Миро, имам работа, трябва да тръгвам, – разбърза се изведнъж Лена. – Утре ще се видим.

–  Не, – извика Мирон и я последва в жилището ѝ. – Работата може да почака. Трябва да говорим сега. Не мога да те оставя в такова състояние сама.

Лена свали очилата си, присви очи и го погледна с учудване.

– Спомняш ли как ми помогна, когато…..

Мирон не успя да довърши, защото Лена го прекъсна:

– Стига, Миро, това е смешно.

– За теб може би, но не и за мен. Ти бе първият човек, който въпреки стеснителността ми, се отнесе с разбиране към мен.

Двамата влязоха в стаята. Навсякъде имаше отворени кашони с багаж. На масата имаше папки с документи. Някои от нещата бяха извадени от кашоните. Етажерката отново бе започнала да се изпълва с книги.

– Няма ли да се местиш? – попита Мирон

Лена поклати глава.

– Това означава ли, че оставаш в нашия град?

– А къде другаде да ида? – извика гневно Лена и се разплака.

Тя мразеше да почва всичко от начало. Писнало ѝ бе от разочарования. Винаги даваше, а в замяна нищо не получаваше. Животът ѝ бе каша, пълна катастрофа. Всичко, което допреше се разпадаше. От връзките, които започваше с различни мъже, нищо не се получаваше.

Другите на нейните години имат семейство, деца, съпруг, а тя само провалени връзки и раздели. Времето ѝ отминаваше, а от това ужасно я болеше.

Мирон я прегърна и нежно я притегли към себе си. Тя не реагира, въпреки, че се чувстваше разкъсана от упорство, безсилие и наранена гордост.

– Миро, между нас никога не е имало нищо, – прошепна Лена.

– Напротив, – каза Мирон, – Между нас има нещо по-голямо от това, което двамата разбираме под „любов“.

– И кое е по-голямо от любовта? – иронично попита тя.

– Самотата, – каза Мирон и освободи Лена от прегръдката си.

Тя учудено го погледна. Лицето му бе озарено от последните слънчеви лъчи на деня. Трудно разбираема усмивка бе изписана на лицето му.

Изведнъж тя всичко разбра и реши да сложи край на всичко това. Повдигна се леко и го дари с истинска целувка. Той не се възпротиви.

В жестовете на Лена имаше нещо безпомощно и момичешко, за това Мирон бе готов да я подкрепя и да ѝ помага във всичко……

Когато чуете думата „етажерка“, каква асоциация предизвиква тя у вас? Рафтове на стената? Стелажи? Рафтове в гардероба?
Харесвам рафтове на необичайни места, като в  ъгъла, не е толкова необичайни, но се среща рядко или на перваза на прозореца. А какво ще кажете за рафтове върху стола?
Това е доста нестандарто, но добре ще пасне на малка квартира. Този вариант удовлетворява два проблема, книгите са винаги прибрани на неизползвано място и са по ръка.
Е седалката може да е доста корава, но това е поправимо с една мека възглавница. Това може да стане и върху кресло, то е меко и има приемлив вид.

Тази оригинална детска етажерка може да направите от плътна тъкан върху дървена рамка. Тя ще бъде много удобна за дете, тъй като книгите ще са разположени точно пред лицето му и то много бързо ще може да намери нужната му книга.
За да се направи такава полица са необходими здрав плат и дървени дъсчици за рамката. Също така трябва да разполагате с чук, отверка, бормашина и шевна машина.
Първото нещо, което трябва да направите е рамката. За това помислете къде ще бъдат разположени джобовете за книгите и определете съответните размери.
Следващата стъпка е да се изчисли мястото, където ще се сложат планките, които ще държат джобовете. Самите планки ще се намират на различни разстояния от края на основната рамка, но това разстояние ще бъде еднакво, така че джобовете при сглобяване да останат странично, както е показано на рисунката.
С помощта на шевна машина се правят самите джобове за съответните планки.
След сглобяване на конструкцията, трябва да я окачим на стената и да поставим книгите в нея.
Някои слагат и допълнителни джобове за всевъзможно малки детайли. Такива обикновено поставят младите майки над креватчетата на децата си, където слагат бутилка, биберон и други необходими предмети за бебето.