Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.

Днес за контролирането на сложни механични приспособления, явяващи се като части на организма, например ръка-протеза, се използва тромава система от електроди, взаимодействащи с компютри. Правени са опити да се заменят тези системи с чипове, но за сега „умното“ управление на изкуствени части, не позволява на човек да се чувства напълно естествено.
Едно от предимствата на полевия транзистор, разработен от Марко Роланд, е неговия размер. Той е около 2 микрона или 20 пъти по-малък от диаметъра на човешкия косъм. Друг плюс е биологичната съвместимост.
За материал са послужили модифицираните молекули на хитозана, съдържащ се в черупките на ракообразните. Това вещество е широко разпространено и евтино за получаване.
Устройството позволява да се проследяват и контролират потока от йони и протони, които служат за предаване на електрически сигнали на хората и другите живи същества, докато другите устройства работят с електрони.
За внедряване на миниатюрен транзистор в тялото на човек е още рано да се говори. Въпреки това, тази технология открива широк хоризонт за киборгизация на нашето тяло.

Днес масово се изработват електронни устройства, но за колко от тях отчитаме как влияят на околната среда? Окуражаващо е, че има и производители, които мислят за чистотата в природата. Към това можем да отнесем новата мишка, направена изцяло от материали, които могат естествено да се разлагат.
Новите елементи, които участват в устройството са каучук, нишесте и лигнин. Освен това производствения процес се характеризира с мали емисии на въглероден диоксид.
Новата мишка ще бъде удобна, както и обикновенната. Тя ще има два бутона и колелце за скролиране, оптичен сензор с разделителна 1000 пиксела. Към компютъра се включва с USB порт  и е подходяща , както за левичари, така и за всички останали.
Цената ще бъде 20 долара, но погледнете на тази сума, като принос за бъдещето на нашата планета.