Есенните листа безмилостно се стелеха по пътеките на парка и съвсем не се интересуваха, че има хора, които се грижат да бъдат събрани в чували и извозени с камиони. Те падаха непрекъснато, като водни потоци, изливащи се от наранено и подтиснато сърце на отчаян човек.
Група работници в оранжеви дрехи се суетяха около голямата жълто- кафява маса листа. Те трябваше да ги съберат и откарат.
Една жена с метла и лопата съсредоточено събираше листата, които изсипваше в големия чувал, който държаха две едри жени. Трима мъже даваха акъл как трябвало да се направи по-добре. Репликите си допълваха с мощни ръкомахания, сякаш правеха сутрешната си гимнастика. Други двама стояха на камиона и подвикваха:
– Кво стаа. Няма ли да свършваме вече?
Чудно нещо, искат да свършат, а реално само един събира безличната жълто-кафява маса.