Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.

Платинени катализатори предлагат големи перспективи за алтернативна енергия, като например в случая на производство на водород от вода. Въпреки това, високата цена на платина затруднява широко мащабното въвеждане на нови технологии. Може би учените от Brookhaven National Laboratory и американското министерство на енергетиката са в състояние да решат този проблем.
Учените са разработили нов тип евтин електрокатализатор, който може ефективно да извлича водород от вода. Катализатора се основава на съединения на никел-молибден-азот, който има формата на намачкани листа от нанометров мащаб.
Водата е идеален източник на чист водород на планетата, съдържа се в големи количества и не съдържа вредни парникови газове. Разделянето на водата на водород и кислород изисква външен източник на захранване и ефективен катализатор. Добив на водород трябва да бъде по-голям от потреблението на енергия за електролизата.
В търсене на ефективен катализатор учените нагрели до висока температура никел-молибденово съединение в присъствието на азот и изведнъж видели, че това вещество се е превърнало в нанолист. Въпреки факта, че металните нитриди са широко използвани, това е първият пример за образуване на нанолист. Азотът разширил решетката от никел-молибден и повишил плътност на електрон. Така се е получил относително евтин материал, чиято електронна структура е близка до благородните метали. Ако се смачкат тези листове, е възможно да се получи катализатор с голяма площ и химически активна повърхност.
Новият катализатор работи почти толкова добре, колкото и платина. С електрокаталитичната си активност, той няма равен сред другите скъпоценни метални съединения. Освен това, процесът на създаване на нанолистове е прост, мащабируем е и е подходящ за широки индустриални приложения.
Въпреки, че новият катализатор не е окончателното и идеално решение за производството на супер-евтин водород, но то може значително да намали стойността на водородно гориво и оборудването за неговото производство.

Италиански физици са открили гигантски подводни водовъртежи в Средиземно море. Тези загадъчни вихри с диаметър от 10 км, са в състояние да се движат десетки и стотици километри, без да загубят силата си.
Откритието е станало съвсем случайно. Учените търсели място за инсталиране на подводна неутронна обсерватория NEMO – Neutrino Mediterranean Observatory. Този електронен детектор трябвало да следи космическите частици с висока енергия.
По време на търсенето, спуснали комплекс от прибори на дълбочина около 3,5 км, за да измерят температурата и скоростта на течението. Получените данни шокирали учените.
Оказало се, че в тази средиземноморска зона на дълбочина от 3 км се върти цялата верига от гигантски вихри, които се движат бавно със скорост 3 см в секунда.
Водовъртежите, както предполагат учените, се зараждат в източната част на Средиземно море. Те могат да настъпят в резултат на нестабилността на температурата на водата и течения в Адриатическо и Егейско море. При това вихрите са способни да се преместват на стотици километри, без да губят скорост и енергия.
По-рано, учените са открили, че Средиземно море, което е изчезнало преди много години. След тектонична активност в областта оградена от Гибралтарския проток и Атлантическия океан, морето отново изплува само за две години. Това допринесло за появата на пролива Гибралтар, който е бил много по-широк, отколкото е днес. Нещо повече, скоростта на потока е била толкова висока, че нивото на Средиземно море се е увеличило с 10 метра.
Новите данни позволяват да се направят някои изводи за историята на човечеството. Учените смятат, че появата на пролива Гибралтар съществено влияние върху факта, че Европа е била населена от хора много по-късно.

Всяка мечта е лудост дотогава, докато не се осъществи. Тогава тя се превръща в олицетворение на мъдростта.
Мечтата е порив.
Това е енергия за изграждане на собствената съдба.
Разбира се може да се живее и без мечта, но тогава животът ви не е интересен и вие се оказвате във властта на случайните в живота обстоятелства.
Мечтата кара човек да расте като личност и да се изпълва с гордост за изпълнен със смисъл живот. Ако не ви харесва мястото, което заемате, вашата работа…..не прехвърляйте вината на другите. Само вие носите отговорност за това.
Можете да промените нещата, само ако искате.
Вероятно ще възразите, че да искате само е недостатъчно, съгласна съм. Ако действиделно искате нещо да се промени, превърнете го в желание и пристъпете към действие.
Запомнете, за да се осъществи една мечта, тя трябва да бъде реална.

Архитектурата на бъдещето предлага съвсем различни обекти в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме. Мостът се състои от два паралелни и независими пътя, които се пресичат в центъра му. Единият от пътищата е предназначен за пешеходци, а другия за велосипедисти.
Пресичането на платната в центъра на моста обезпечава безопасността по време на движението.  Има се пред вид, че колкото повече се наближава точката на пресичане, толкова по-бавно става движението.
Уникалната конструкция на моста е не само необичайна и интересна, но е надеждна от гледна точка за стабилност и сигурност. Захранването на моста се осъществява чрез слънчева и ветрена енергия. Така мостът се явява екологически чист, което го прави много популярен.
За сега не се знае дали проектът ще се реализира в действителност.