Градината бе задушена от плевели. Изобщо не се различаваше, къде бяха цветята и къде зеленчуците.
Градинарят я гледаше озадачено:
– Не мога да си представя как се е случило това! Не знам как плевелите са могли да пораснат толкова много точно под носа ми.
– Това се е случило поради небрежното ти отношение, – извика жена му. – Пренебрегването на градината е липса на старание.
Единственият начин да предпазите „градината“ си от плевелите, които дяволът иска да посее в нея, е да бдите за състоянието ѝ, като вложите цялата си грижа, предпазливост и внимание.
Не чакайте някой друг да се грижи за сърцето ви вместо вас.
Това е вашето сърце!
Не оправдавайте негативното си отношение към хората, като казвате, че са се отнесли с вас несправедливо.
Дори ако наистина са ви навредили, не позволявайте на гнилото чувство на негодувание да отрови душата ви.
Забравете за това!
В противен случай негодуванието ще расте, докато горчивите спомени не ви изядат отвътре.
Негодуванието няма да изчезне, докато обвинявате другите за горчивината, която се е настанила във вас.
Ако искате да преодолеете от това чувство и да се освободите от плена на негативните емоции, започнете с поемането на отговорност за собственото си сърце.
Ние носим отговорност за това как реагираме на несправедливостта към нас.
Никога не забравяй това: Вие сте епископът на сърцето си и сте единствените, които решават какво ще бъде в него и какво не.
Ще простиш и ще забравиш или ще подхраниш горчивината и ще ѝ позволиш да расте?
Изборът е твой!