Съставителите на рейтинга за най-необичайно летище в света, скоро няма да могат да игнорират сингапурското летище „Чанга“.
В него през 2018 г. ще бъде отворен нов терминал Jewel.
Неговата площ ще бъде 22 хиляди квадратни метра.
Тук освен кафе, ресторанти, бутици и хотел, ще има живописни градини.
Но централният елемент ще бъде 40 метровият изкуствен водопад Rain Vortex с дъждовна вода.
Проектът на новия терминал е дело на известния архитект Моше Сафдие.
С вече функциониращите терминали  Jewel  ще се свързва посредством разширение на залата за пристигащите и специални пешеходни мостове.

Болшинството от електрическите чайници губят известно количество енергия.
Например, за да направи чаша чай, се затопля по-голямо количество енергия, т.е. забележима част от електроенергията се изразходва напразно. Според авторите на днешната идея за „бездействена“ енергия, ако се събере излишната енергия за загряване на чайниците дневно, тя ще бъде достатъчна за всички улични лампи, в един по-голям град, за една нощ.
За разрешаването на проблема дизайнерите Нилс Чуди и Жасмина Грейс от Холандия са разработили индукционен нагревател MIITO.
Основната задача на устройството е да се променят навиците на хората и да се насърчат да имат по-икономично и внимателно отношение към енергията.
MIITO се състои от индукционна основа и нагревателен елемент. Върху основата се поставя съд с произволен размер, пълен с течност. Системата се активира автоматично и започва да загрява съдържанието. Автоматично се разпознава, когато течността е завряла и влиза в режим на готовност. След което потребителят взима течността и изключва MIITO.
Освен очевидните спестявания на енергия MIITO има няколко очевидни предимства – лесно обгрижване, без да се достига до изкипяване и тиха работа.

В нея няма електроника, физика, магията, дори и химия. Въпреки това, последното е по-скоро условно, тъй като чаша се охлажда благодарение на работата на химиците. Тайната на стъклени стени, които могат самостоятелно да бъдат охладени, именно чрез поддържане на подходяща температура, не е описана от създателите. Това, което се знае е, че самостоятелно охлаждащият се съд е направен от обикновена пластмаса, от който е елиминиран напълно химичния елемент „бисфенол-А“.
Принципът на действие е прост. Необходимо е незабавно да се добави, че прохладата в чашата от никъде не се взима. За да се охлади „самостоятелно“ стъклената чаша и намиращата се в нея течност, трябва първо да сложи в продължение на 10-15 минути в хладилника. След това съдът ще бъде в състояние да охлажда почти всяка течност в продължение на няколко минути до 0 градуса Целзий. Най-ефективна е чашата, когато в нея има газирани напитки.
Друга важна част от самостоятелно охлаждане е, че той има специална гумена покривка намираща се приблизително в средата. Тя не дава съдържанието да се загрява от топлината на човешката ръка.
Създателите на самостоятелно охлаждаща се чаша са обявили, че новия вид пластмаса е безопасен за хората. Няма специални изисквания за съхранението и поддържането на съда. Цената на това чудо на химическата промишленост и дизайнерска мисъл е само 15 долара.
Относно високите температури, самостоятелното охлаждане на съда, като всяко друго силно устойчиво пластмасово изделие е в състояние да издържат дори и топлата вода, но въпреки това, неговите създатели са казали този съд да се използва изключително за напитки.

Стотици години по-рано, богати холандски търговци, построили в любимия си Амстердам високи и тесни тухлени къщи, които определят уникален облик на града днес. Но местните архитекти се опитват да въведат модерна технология от XXI век в изграждането на сградите. Използвайки пластмаса като строителен материал, те смятат да отпечатат с гигантски 3D принтер, всички детайли на къщата, а след това да ги съберат, подобно на огромно Лего.
Хедвиг Хайсман от архитектурното бюро Dus казва, че целта на демонстрационния проект не е толкова да се отпечатат къща за живеене, а да се демонстрират възможностите на 3D технологията за печат. Според усъвършенстванията, детайлите на къщата ще бъдат „препечатвани“, а домът ще се преустройва в продължение на три години.
Цел на проекта е да разкрие потенциала на 3D печат за строеж. Според участниците в проекта, единственият възможен начин да го направят е по пътя на опита и грешките. Новите материали и дизайни ще се използват в практиката, за да се види как тя работи.
Хедвиг Хайсман вижда бъдеще, в което ще се изтегля и адаптира архитектурен дизайн за онлайн магазин, който може непосредствено на самото място да спомогне за разработване на персонално здание.
Конструкцията Canal House се състои от четири отделни стаи, които ще бъдат тествани за безопасност преди окончателния монтаж. Стаите се състоят от няколко части, които след отпечатването им ще се съберат като елементи от Лего.
Основният инструмент на проект 3D Print Canal House принтер е висок 6 метра, който вече е наречен „Kamermaker“ – строител на стаи. Въпреки внушителните си размери, устройството не е много по-различно от популярния сред феновете на отворения код 3-D принтер Ultimaker.
Всеки масивен структурен блок, слой след слой, се печата цяла седмица. Първият строителен детайл, образуващ ъгъла на дома тежи 180 кг.
Впоследствие, блоковете ще бъдат напълнени с пяна, което за сега е все още е в разработка, но те трябва да бъдат яки и здрави, колкото бетон. Пълнежът придава на детайлите тегло и свежест помежду им.
Развититето на проектът Dus разчита, че в него ще се въведат още няколко принтера и конструктивни изменения с помощта на холандската строителна компания Henkel. Възможно е тази фирма да участва в експериментите и да внесе полезен принос.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.