Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.

Канадският учен от Университета в Торонто, Чен Бо Джан е дошъл до заключението, че ароматът на лимона кара хората … да бъде по-щедри.
До това заключение канадският учен и неговите американски колеги са стигнали след експеримент по времето, на който те са анализирали влиянието на средства с лимонена добавка.
Две групи от хора са били поставени в две различни стаи. Едната е била добре проветрена , а в другата се е усещал аромат на лимон. На доброволците били дадени по 12 долара и ги помолили да споделят парите с някого от стаята.
Установили, че в стаята, в която миришело на лимон участниците давали средно по 5 долара и 33 цента. а в съседната стая по 2 долара и 81 цента.
Според учените, аромат на лимона може да подобри настроението, за това хората са по-склонни да проявяват своята щедрост.

На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.

За богатствата на арабските шейхове се разказват фантастични приказки. Те могат да си купят острови, огромни яхти и брилянти. С това никого не можеш да учудиш днес. На шейховете им се е отдало да контролират някои природни явления.
Страхотен експеримент за създаване на изкуствен дъжд в емирство Абу Даби е завършен успешно. Сега жителите на емирството няма да страдат от суша и горещина. Този проект не се е оказал от най-евтините за властите на Абу-Даби. Той струва 11 милиона долара.
Същността на изобретението е, че в специални прибори се натрупват отрицателно заредени йони, а тези частици водят до формирането на дъждовни облаци. Само през 2010г. са били създадени 52 изкуствени дъждове в района на Ал-Аина, втория по големина град в емирството.
„Предизвикани от човешката дейност“ валежите били почти идентични с естествените, те били придружени от градушка, силни ветрове и светкавици. Дори местните жители били объркани и озадачени въпреки, че са свикнали с подобни явления.
Представители на швейцарската компания Metro Systems International, които се занимават с реализацията на проекта заявяват, че напълно контролират тази уникална технология.
Разбира се, такива чудеса струва много скъпо, но проектът е поръчан от емира на Абу Даби и президента на Обединените арабски емирства, едни от най-богатите хора в света, а както изглежда те могат да си го позволят.

Изследователи са създали първия лазер от биологични материали, човешка клетка и флуоресцентен протеин, получен от медузи.
За да се създаде лазер, представляващ тесен поток от кохерентно, монохроматично и поляризирано излъчване е необходим материал умножаващ светлината, идващ от външен източник и система от огледала, определящи посоката на светлините лъчи, не позволяващи тяхното разсейване.
Изследователите са работили с ембрионални клетки от бъбрек, в които бил внесен ген на зелен флуоресцентен протеин-GFP, в резултат на което клетките започнали да синтезират протеини в големи количества.
Зеленият флуоресцентен протеин излъчва зелена светлина, когато е облъчен със синя светлина. Той се използва широко в биологичните изследвания, тъй като с него могат да се маркират  различни клетъчни структури и  по-лесно да се следят промените, които настъпват в тях, дори и в реално време.
През 2008 г. трима учени, които направиха много за изучаване на GFP и въвеждането му в лабораторна практика, са удостоени с Нобелова награда.
След въвеждането на гена GFP в ДНК клетките, те се поставят между две огледала, на разстояние 20 микрона, което пречи на разсейването на излъчването. Когато клетките са облъчени със синя светлина, те генерират поток от лазерно излъчване със зелен цвят. Това излъчване може да се наблюдава с невъоръжено око. Клетките са останали живи до края на целия експеримент.
Разбира се, интензивността на лазера не може да се сравни по сила с тези на истинските лазери, но тази технология може да намери приложение в биологичните и медицински изследвания.