Предприемчиви момчета от Beforelight разработили нова вдъхновяваща концепция, в която стари и ненужни лампи и лампиони са били използвани в смел арт проект.
Тази група, която е направила експеримента с използваните осветителни тела е известна със своите архитектурни и сценични осветления, а също и с различни инсталации на обществени места.
На жителите на Солун било предложено да пожертват своите неизползвани и счупени лампи за този проект.
Момчетата от Beforelight отворили магазин в изоставена сграда и заедно с местните жители и доброволци отремонтирали и поставили старите лампи за осветяване на една от улиците на града.
Вечерта жителите и гостите на града взели участие в грандиозното парти и се насладили на този новаторски проект.

Шведският крал Густав III решил лично да провери, кое е по-вредно за хората чая или кафето.
За целта избрал двама близнаци, осъдени на смърт. На първия три пъти на ден давали голяма чаша с чай, а на втория кафе.
Краля не дочакал края на експеримента, защото бил убит.
Близнаците живели дълго. Пръв умрял, на 83 годишна възраст, този, който пиел чай.

Жител на китайския град Синсианг бил изплашен от неизвестни животни, бягащи по улиците на града. Тъй като в този град се намират редица научно изследователски центрове, повечето мислят, че са се сблъскали с резултати от генетични експерименти.
Съществото напомняло по телосложение на териер, но е съвършено голо. Само на главата има бяло снопче от косми. Опашката е бяла и космата. Кожата е розова покрита с тъмни петна.
На всички запитвания в полицията, обикновено казват, че това е обикновено голо куче, което е много скъпо и има свое родословие. Това същество не прилича по телосложение на посочената порода, която има много къси крака. Козината в посочената порода е много повече, отколкото на това същество.
Възможно е генетичните дефекти на познатата порода да са премахнати или това е някой неин подвид.

В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.

През 1965г. осеммесечното бебе Брюс Раймер, който е роден в Уинипег, Канада, по съвет на лекар, бил подложен на обрязване. Поради грешка на хирурга, който е извършил операцията, пениса на момчето е напълно повреден.
Психологът Джон Пари, когото родителите потърсили за съвет им дал „лесен“ начин за излизане от положението. Смяна на пола на бебето и да го възпитат, като момиче, докато не е пораснал и не е започнал да има комплекси за своята импотентност.
Направили го. Брюс станал Бренда. Нещастните родители не са имали представа, че детето им е жертва на жесток експеримент. Джон Пари търсел възможност да докаже, че сексуалната идентичност не се дължи на характера, а на възпитанието и Брус станал идеалният обект за наблюдение.
На момчето премахнали тестисите, а след това в продължение на няколко години, Мани, публикувал в научни списания отчети за „успешното“ развитие на експеримента си с това дете.
Въпреки това в дома и учителят в училище отбелязвали в детето типично момчешко поведение. Най-лошото от всичко било, че родителите скривали от детето си истината, а това ги карало да изпитват силен емоционален стрес.
В резултат на това у майката се наблюдавали суицидни наклоности, бащата станал алкохолик, а братята близнаци постоянно били в депресия.
Когато Брус -, Бренда достигна юношеска възраст, започнали да му дават естроген, за да стимулират растежа на гърдите. След това психологът настоявал за нова операция, в която Бренда трябвало да получи женски полови органи.
Тогава Брус – Бренда въстанала. Тя категорично отказал операция и вече не ходела на преглед при Мани. Един след друг последвали три опити за самоубийство.
Последният от тях завършил с кома. Но той се възстановил и започнал да се бори за връщане към нормално му съществуване, като мъж.
Сменя името си на Давид, подстригва косите си и започва да носи мъжки дрехи. През 1997 г. той преминал през поредица от реконструктивни операции, за да се възстановят физически белези на пола.
Оженва се и осиновява три деца. Всичко вървяло добре до май 2004 г. След като скъсване със съпругата си, Дейвид Реймер  се самоубива на 38 години.