Американски учени са разработили хладилник, който използва законите на квантовата физика за снижаване на температурата.
В рамките на експеримента, новият прибор е могъл да охлади квадратна медна пластина със страна 2.5 см и дебелина 3 мм до температура 265 миликелвина за 18 часа. В скалата на Келвин абсолютната нула е  при  – 273,15 градуса по Целзий. Тези температури не могат да бъдат постигнати от стандартната криогенна технология. Течният хелий охлажда обекти до 300 миликелвина.
Охладеният елемент има 48 слойна структура, в която пластините на обикновения и свръхпроводящ метал се разделят от изолатор с нанометрова дебелина. При поява на разлика в потенциялите, „горещите“ електрони от обикновения метал преминават през изолацията в свръхпроводник, за сметка на тунелния ефект. Металната плоча, отнема топлината енергия от охлаждания обект.
Охлаждащата постановка ще се прилага за  повишаване на производителността на квантовите схеми при получаване на информация, както и при чувствителните елементи на телескопите.
Изследователите разчитат да добият минимална температура от 100 миликелвина, използвайки по-енергоефективни свръхпроводящи елементи в конструкцията на хладилника.

Предприемчиви момчета от Beforelight разработили нова вдъхновяваща концепция, в която стари и ненужни лампи и лампиони са били използвани в смел арт проект.
Тази група, която е направила експеримента с използваните осветителни тела е известна със своите архитектурни и сценични осветления, а също и с различни инсталации на обществени места.
На жителите на Солун било предложено да пожертват своите неизползвани и счупени лампи за този проект.
Момчетата от Beforelight отворили магазин в изоставена сграда и заедно с местните жители и доброволци отремонтирали и поставили старите лампи за осветяване на една от улиците на града.
Вечерта жителите и гостите на града взели участие в грандиозното парти и се насладили на този новаторски проект.

Шведският крал Густав III решил лично да провери, кое е по-вредно за хората чая или кафето.
За целта избрал двама близнаци, осъдени на смърт. На първия три пъти на ден давали голяма чаша с чай, а на втория кафе.
Краля не дочакал края на експеримента, защото бил убит.
Близнаците живели дълго. Пръв умрял, на 83 годишна възраст, този, който пиел чай.

Жител на китайския град Синсианг бил изплашен от неизвестни животни, бягащи по улиците на града. Тъй като в този град се намират редица научно изследователски центрове, повечето мислят, че са се сблъскали с резултати от генетични експерименти.
Съществото напомняло по телосложение на териер, но е съвършено голо. Само на главата има бяло снопче от косми. Опашката е бяла и космата. Кожата е розова покрита с тъмни петна.
На всички запитвания в полицията, обикновено казват, че това е обикновено голо куче, което е много скъпо и има свое родословие. Това същество не прилича по телосложение на посочената порода, която има много къси крака. Козината в посочената порода е много повече, отколкото на това същество.
Възможно е генетичните дефекти на познатата порода да са премахнати или това е някой неин подвид.

В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.