Експедиция, занимаваща се с изучаване на шелфовия ледник Рос в Антарктида, е забелязала под дебелия лед нов вид полупрозрачна риба.
Пробивайки отвор в 740 метров слой лед и спускайки камерата, сондьорите забелязали необичайно морско същество.
За няколко часа те открили от 20 до 30 риби. Рос Пауъл от Илинойския Северен университет е казал: „Беше ясно, че това е общност, живееща там, а не просто случайна среща“.
Полупрозрачната риба в синьо-розов цвят е била дълга 15 см.
След това учениете са видели още няколко малки рибки: черни и оранжеви, а също скариди и безгръбначни морси обитатели.

През 14 век холандска експедиция, чийто щурман бил извесният мореплавател Баренц, два пъти се опитала да влезе в Карско море през Югорския пролив
Експедицията не стигнала до целата си, защото пролива бил запълнен с ледове.
Тогава на Баренц му дошла идеята влезе в Карско море, като заобиколи Новата Земя от север.
Третата експедиция, с големи трудности обхождайки западния бряг на Новата Земя на 19 август 1596 г. достигнала мястото, където бреговата линия се обръща рязко на изток.
Към тази желана точка на острова са се стремили много северни експедиции по това време и я нарекли Нос на Желанията.

На островите  през есента беше ветровито и влажно. Младият геолог Спас Тенев беше част от геоложката експедиция, която изследваше околността.
Ураган отнесе лодката му и го приближи към непознат бряг. Младият човек реши да се върне отново на брега, ако не намери подслон някъде за тази нощ.
Едва направи няколко крачки и видя белокос старец, който го попита:
– Накъде си тръгнал млади момко?
– Изгубих се, а скоро идва нощта. Знаете ли тук наблизо някое селище или колиба?
– Тук в продължение на стотици мили никой няма да намериш. Ето там хълма горе, виждаш ли го? Изкачи се на него и тогава ще разбереш на къде да тръгнеш.
Спас погледна към хълма, а когато се обърна към стареца, той беше изчезнал.
От хълма геологът забелязал малка рибарска хижа. Вече знаеше накъде да върви.
Рибарят и жена му, много се изненадаха на появата на младия човек в това безлюдно място. Рибарят потвърди това, което му бе казал старецът:
– Наистина, тук по крайбрежието на стотина километра няма да намериш подслон. Тази нощ, ако не беше стигнал до нас, щеше да измръзнеш от студ или щяха да те разкъсат дивите зверове.
Спас не познаваше стареца, но знаеше, че Бог се е намесил, за да го спаси.

В северната столица е представен дирижабъла, създаден от група ентусиасти специално за експедиция до Северния полюс. Летателният апарат вече е сглобен и тестван от конструкторите.
Истина е, че от класическия модел на ерата на дирижабъл, който приключи още през 30-те години на миналия век, новият дизайн е с редица подобрения.
Старта му е запланиран през 2016 г. Експедицията ще започне от Санкт Петербург, след това е планирана спирка в Северна Норвегия, Свалбард и руската полярна станция „Борнео“. Този маршрут е почти идентичен с експедицията на Умберто Нобиле и Роалд Амундсен състояла се през 1926 г.
Дължината на дирижабъла е 40 метра, крейсерска скорост – 140 мили в час. В него могат да се настанят 8 човека.
Опитен модел е оборудван с електрически мотор, аналог за пътуване до Северния полюс ще остане бензиновия.

Това е едно от редките арктически чудеса. За първи път е заснета по време на международна експедиция до Северния полюс.
Първоначало всички, които за първи път са наблюдавали това явление помислили, че е някакъв мистериозен облак
Бялата дъга напомня арка и повтаря класическата форма на цветната дъга, която познаваме.
Тя се появява при много ниски температури и мъгла. Както знаем, мъглата се състои от извънредно финни малки водни капчици. Когато капчиците са с диаметър под 0,05 милиметра, дъгата е бяла, а не разноцветна.
Причината за появата на бялата дъга е, че светлината се пречупва и разсейва в тези много малки капчици вода.