През 14 век холандска експедиция, чийто щурман бил извесният мореплавател Баренц, два пъти се опитала да влезе в Карско море през Югорския пролив
Експедицията не стигнала до целата си, защото пролива бил запълнен с ледове.
Тогава на Баренц му дошла идеята влезе в Карско море, като заобиколи Новата Земя от север.
Третата експедиция, с големи трудности обхождайки западния бряг на Новата Земя на 19 август 1596 г. достигнала мястото, където бреговата линия се обръща рязко на изток.
Към тази желана точка на острова са се стремили много северни експедиции по това време и я нарекли Нос на Желанията.

На островите  през есента беше ветровито и влажно. Младият геолог Спас Тенев беше част от геоложката експедиция, която изследваше околността.
Ураган отнесе лодката му и го приближи към непознат бряг. Младият човек реши да се върне отново на брега, ако не намери подслон някъде за тази нощ.
Едва направи няколко крачки и видя белокос старец, който го попита:
– Накъде си тръгнал млади момко?
– Изгубих се, а скоро идва нощта. Знаете ли тук наблизо някое селище или колиба?
– Тук в продължение на стотици мили никой няма да намериш. Ето там хълма горе, виждаш ли го? Изкачи се на него и тогава ще разбереш на къде да тръгнеш.
Спас погледна към хълма, а когато се обърна към стареца, той беше изчезнал.
От хълма геологът забелязал малка рибарска хижа. Вече знаеше накъде да върви.
Рибарят и жена му, много се изненадаха на появата на младия човек в това безлюдно място. Рибарят потвърди това, което му бе казал старецът:
– Наистина, тук по крайбрежието на стотина километра няма да намериш подслон. Тази нощ, ако не беше стигнал до нас, щеше да измръзнеш от студ или щяха да те разкъсат дивите зверове.
Спас не познаваше стареца, но знаеше, че Бог се е намесил, за да го спаси.

В северната столица е представен дирижабъла, създаден от група ентусиасти специално за експедиция до Северния полюс. Летателният апарат вече е сглобен и тестван от конструкторите.
Истина е, че от класическия модел на ерата на дирижабъл, който приключи още през 30-те години на миналия век, новият дизайн е с редица подобрения.
Старта му е запланиран през 2016 г. Експедицията ще започне от Санкт Петербург, след това е планирана спирка в Северна Норвегия, Свалбард и руската полярна станция „Борнео“. Този маршрут е почти идентичен с експедицията на Умберто Нобиле и Роалд Амундсен състояла се през 1926 г.
Дължината на дирижабъла е 40 метра, крейсерска скорост – 140 мили в час. В него могат да се настанят 8 човека.
Опитен модел е оборудван с електрически мотор, аналог за пътуване до Северния полюс ще остане бензиновия.

Това е едно от редките арктически чудеса. За първи път е заснета по време на международна експедиция до Северния полюс.
Първоначало всички, които за първи път са наблюдавали това явление помислили, че е някакъв мистериозен облак
Бялата дъга напомня арка и повтаря класическата форма на цветната дъга, която познаваме.
Тя се появява при много ниски температури и мъгла. Както знаем, мъглата се състои от извънредно финни малки водни капчици. Когато капчиците са с диаметър под 0,05 милиметра, дъгата е бяла, а не разноцветна.
Причината за появата на бялата дъга е, че светлината се пречупва и разсейва в тези много малки капчици вода.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.