Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.

Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.

Изследователи от Университета в Нотингам са представили паста, направена от стволови клетки, затворени в сфера от костен минерал, които могат да бъдат ефективни при лечението на остеопороза.
Според учените, инжектирането на такава паста ще помогне за възстановяване на слабите и крехки кости на пациентите, страдащи от остеопороза. Новият продукт съдържа порьозни микросфери от калциев фосфат със стволови клетки за индуциране на растежа на костите.
Въвеждането на лекарството в конкретните проблемни области, осигурява минимална инвазия на лечение. Калциев фосфат е един вид защитна обвивка за стволови клетки, които често умират след трансплантация.
Д-р Ifty Ahmed e заявил, че неговия екип иска да осигури превантивно лечение и укрепване на костите на тези, които са изложени на риск, преди те да са се счупили.
„Нашата цел е да идентифицираме хората, които са изложени на такъв риск, за да укрепим костите им, преди да се стигне до счупване. Това означава, че вместо да се налага да се появи проблема, ние ще се опитаме да се намали риска“.
За сега експериментално лечение не е правено при хора. В бъдеще ще бъде включено извличане на стволови клетки от костния мозък на пациента и смесването им с микросферите преди инжектиране на пастата на уязвимите кост. Ahmed е уверил: „Ако това работи, този вид на лечение може да се направи за един ден“.

Учени от  Харвардското медицинско училище в Бостън са показали, че газ без цвят и мирис помага да се забравят лошите спомени.
Използвайки ксенон, изследователи „изтрили“ ужасните спомени на мишки и предполагат, че може да се използва за лечение на пост-травматично стресово разстройство при хората. Методът се основава на използването на неврологичния процес, известен като „обратен печат.“ Експериментите са показали, че при мишки, процесът на повторно уплътняване може да бъде частично блокиран от ксенон.
Първоначално екипът на Едуард Мелони научил мишки да се боят от звука, използвайки електрически ток. След това изследователите включвали страшен звук и давали на гризачите малка доза на ксенон в рамките на час. Оказало се, че мишките, които са получили газа са се плашили по-малко от техните „колеги“ в контролната група. Мелони е заявил: „Това е като, когато животните вече не помнят страха от тези сигнали.“
Ксенона действа върху рецепторите NMDA, участващи във формирането на паметта и обратнoто уплътняване. Според Мелони: «За разлика от другите препарати или лекарства, които могат да блокират NMDA рецепторите, свързани с паметта, ксенон действа много бързо.“

Екипът от холандските изследователи е разработил прототип на аквариума върху самоходно шаси, който ще се управлява от рибите. По този начин, рибата в аквариума ще може сама да пътуват до квартирата си.
Местоположението на рибата в аквариума се опредеделя от компютърен софтуер, който насочва аквариума в посока, в която плува рибата.
„Ние стигнахме до идеята за създаване на джаджата “ Риба на колела „, защото искахме да направим нещо, за да се демонстрира технологията на компютърното зрение“ – каза в интервю за изданието MailOnline Томас де Волф от холандската компания Studio DIIP.
„Най-добрият начин да се демонстрира компютърното зрение е възможността рибата от аквариума да отиде, където си иска“, – каза де Волф. Ентусиасти са успели да направят прототип на самоходния резервоар „Риба на колела“, с помощта на конвенционална уеб камера, евтин SBC компютър Beagle board и хардуерна компютърна платформа Arduino.
„Аквариумни риби винаги са били ограничени от техния контейнер – аквариум, и в опит да се даде свобода на всички риби в света е създавнето на първата самонасочваща се кола-резервоар“ – казват холандците.
Според Томас де Волф все още превозни средства се управляват от ограничените човешки възможности, с изключение на някое автономно превозно средство, което се контролира от компютър, но сега „аквариумни риби, също ще бъде в състояние да натиснат газта.“
В същото време екипът е наясно с факта, че те не са сигурни как рибите ще възприемат новите си способност да се движат по суша.
„След като ние им даваме малка разходка, винаги ги преместаме обратно в нормален аквариум с растения и филтри, за да не им създаваме твърде много стрес“, – казва де Волф.