Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

В една църква имало един човек, който имал много остър език….Често измъчвал ръководството, като създавал множество проблеми.

Веднъж на гости в църквата дошли двама епископа, областният и на града. Човекът влязъл в стаята, където всички били събрани и вместо традиционното: „добре дошъл“, изтърсил „здравейте, другари“.

Епископите се стъписали, но другите от църквата само се усмихнали. Обикновено, вместо поздрав, те чували: „Здравей, Света инквизиция“.

Веднъж, когато един от пасторите се разболял и легнал на легло, този човек му позвънил и казал:

– Вие да умирате ли сте се приготвили? Чакайте, аз още не съм изпил връвчицата ви!

Този човек веднъж на едно от съвещанията предложил да се внесе специално постановление:

– Направете обрязване, за да се обърка главата на равина, а не нашата!

Съгласно публикацията на британската компания Today’s Translations в африканския език луба съществува дума, която трудно се превежда.

Това е думата ilunga, която означава: „човек, който е готов да прости какво да е зло един път, ще го изтърпи и втори път, но не и трети път“.

Ако трябваше да имаме такава дума, тя сигурно щеше да звучи като „полупрошка“, но с тенденция да приключи с непростителност.

Сред индианците в Америка живеели бели хора. Те се отнасяли много лошо със своите червенокожи съседи. Само едно семейство бели се отнасяло с любов към тях и придобили благоразположението и уважението им.

Веднъж в семейството дошъл индианец. С жестове започнал да им казва, че трябва да го последват. Но те не го разбирали.

Тогава индианецът грабнал лежащото на леглото дете и хукнал навън.

С отчаяни викове го подгонили родителите на детето, а след тях и цялото семейство. Накрая индианецът спрял и дал детето на родителите му. Когато щастливото семейство поискало да се върне в дома си, то видяло, че имението му било обхванато от огън.

Похитителят на детето искал да спаси семейството и тъй като белите не разбрали езика му, той направил необичаен ход, отвлякъл детето им.

Така понякога и Господ постъпва с нас, когато не разбираме какво иска да ни каже и не чуваме предупрежденията му. Искайки да ни запази от злото, Той ни изпраща лишения, страдания и болести, които ни вразумяват и ни предпазват от опасностите.

В началото на 21 век ескимосите се запознали с интернет. Наложило се този термин да се преведе на местния език.

Експертите избрали думата ‘ikiaqqivik’ , коато означавала „Пътуване през слоевете“.

По-рано тази дума се е използвала за описание на действията на шаманите.

Когато търсели отговор на даден въпрос за тях се казвало, че „пътешестват през времето и пространството“.