Ветеринарът Петров не виждаше някаква възможност за спасението на това коте. Челюстта му бе разбита. На муцуната му имаше кора от кръв и гной от инфекция. Котето не можеше да държи устата си затворена и от нея висеше езика му.

– Трябва да го приспим. Не мога да му помогна, – каза тъжно Петров.

Но Мая, която го бе намерила да лежи близо до шосето, упорстваше:

– Това животинче има силно желание да живее. Навярно се нуждае от повече любов. Да знаете, до тук как мъркаше в колата.

– Котето е много малко за операция, – започна да обяснява ветеринара. – И как ще яде с такава уста?

– Аз имам в чантата си консерва за котки, – каза вдъхновена от идеята си Мая. – Нека да опитаме, дали ще яде.

Когато Мая остави кутията пред котето, то си пъхна цялата глава вътре и облиза целия сос.

И така дойде и решението за него.

– Взимам го в къщи с мен, – каза съвсем сериозно Мая.

– Добре, – съгласи се неохотно Петров, – ще ви дам за него запас антибиотици. А после каквото стане.

И той повдигна рамене и безпомощно разпери ръце.

Когато Мая го заведе в апартамента си, очите на котете станаха огромни.

– Изглежда като Смигол от „Властелина на пръстените“ – засмя се тя.

Така котето получи и името си. То прояви голяма издържливост и упоритост не само да оживее, но и да води нормален живот.

Мая го заведе в специална клиника, но там ѝ казаха:

– Котето ви не се нуждае от операция.

У Смигол остана твърд зъб с неправилна форма и очи като фарове, но това не му попречи да се сприятели с останалите котки и кучета в дома на Мая.

Тя често го прегръщаше и му шепнеше:

– Не мога да си представя живота без теб.

Изследователите, представляващи норвежки ветеринарен институт, са установили, че собствениците на коне  могат да общуват с конете си с помощта на специални знаци.

Интересното е, че конете са се научили да искат, да им се свали или качи покривалото.

В бъдеще се очаква да се разшири „конния език на жестовете“.

Специалистите са провели проучване, включващо 23 коня, всеки от които вече са свикнали с факта, че по време на захлаждане те могат да поискат да бъдат покрити с одеяло.

По време на експеримента зоолозите са научили конете да кимат на лист хартия, на който е нарисувана хоризонтална черна линия, когато на животните им е хладно. Този жест означавал, че конете трябва да се покрият с одеяло.

При движение на главата към лист с вертикална линия, означавало, че трябва да се махне одеялото.

При ранните етапи на тренировките при изпълнение на искането, конят получавал храна всеки път.

Ежедневните тренировки се провеждали по 10-15 минути на ден. След 11-я ден конят привиквал на „правилата“, а след две седмици напълно съзнателно показвал един или друг знак.

Интересното е, че конете възприели първите тренировки с голям ентусиазъм. Те сами идвали при хората и привличали вниманието им с различни звуци.

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Ще кажете, нищо ново, за това се говореше само във фантастичните романи и филми. Не, че не са правени изследвания в тази насока, но все пак има развитие в това направление.

Руски зоолози от Карадатския резерват в Крим са изяснили факта, че делфините могат да разговарят помежду си като хората. Изследователите смятат, че в бъдеще хората ще могат да общуват с морските бозайници.

Делфините са способни да издават кратък, рязък звук или шум подобен на изсвирване. Така те разказват на близките си за своето самочувствие или местоположение.

Освен това, учените са демонстрирали как морските бозайници, комбинират сигнали и променят тяхната продължителност и честота, образувайки аналози на думи, чрез които съставят изречения.

Зоолозите забелязали, че два черноморски афалина Яша и Яна, морски бозайници от семейство Делфинови с къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите, които живеят в басейн, общуват помежду си чрез комбинации от сигнали. Те представляват фонеми или цели думи.

Делфините излъчват поредица кратки и резки звуци, и не се прекъсват един друг. Според изследователите езикът на животните притежава особености, присъщи на човека.

Яша и Яна са в състояние да изградят изречения от пет думи, но зоолозите все още не разбират техния смисъл. Според изследователите, допълнителни изследвания могат да помогнат за прекъсне на езиковата бариера между хората и делфините. За да се направи това, трябва да се създаде специално устройство, което може да възпроизвежда сигналите на морски бозайници.

Първото злато за Австралия на зимни Олимпийски игри е спечелил бегачът на къси разстояния Стивън Бредбъри през 2002 г.

На всички предишни Олимпиади спортистът не отивал по-далеч от предварителния етап, но на четвърт финалите заел трето място и преминал в следващия кръг благодарение на дисквалификацията на победителя при бягането.

На полуфинала бил последен, но финиширал втори поради сблъскване и падане на тези преди него.

Историята на финала била подобна, където паднали всички негови конкуренти благодарение, на което Бредбъри спечелил първото място.

Успех, за който не е нужно да се полагат усилия, в австралийският език се превърнал в идиома: „doing a Bradbury“.