Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.

Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.

Сексуалното влечение на баща към дъщеря се смята за ненормално. Това изобщо не може да се нарече любов, а по-скоро извращение.
Възрастни мъже много лесно склоняват малките към секс, защото в случая не им пука за любов, те задоволяват само страстите си.
От зародената похот в главата на мъжът страда семейството и жена му. Все едно са ги използвали и изхвърлили като непотребен материал. А това е предателство и нравствена разюзденост.
Това не са един или два случая в обществото. Това е болест на нашето време. По-страшна е от рака, хепатита и СПИН, защото засяга същността на човека.
Кога в обществото ще се заговори за чест, почтеност и здравословен начин на живот?
Като, че ли е установен един постоянен сценарий. Мъжете оправдават своята късна любов, а изоставените жени обидено мълчат.
Мъже, защо така постъпвате с жените и децата си? Къде отиде любовта на младостта ви или вие изобщо не можете да обичате?….

Невероятно е, но това наистина се е случило.

Той бил едър мъж. Имал двама сина ученици и дъщеря, която ходела на детска градина. На жена му се наложило по-дълго да отсъства от къщи, почти цяла седмица.

Още първият ден бащата бил изключително внимателен и стриктен.

Утро. Синовете му били големи, оправили се самостоятелно и отишли на училище. Бащата облякъл малката, с рокля изгладена още вечерта, умил я, сресал косите ѝ, даже и прихванал косите на опашка.

Хванати за ръка двамата тръгнали към спирката. Детската градина се намирала на две спирки от тях. Бащата спокойно се разхождал около спирката и се оглеждал за автобуса. Изведнъж дочул плах детски глас:

– Татко, дали учителката няма да ми се кара?

– Защо, детето ми, ние няма да закъснеем, ще отидем навреме….

– Защото съм без сандали!

И най-старателният мъж не може да замени жената.

Във Великобритания живее 23-годишна жена, която постояно е бремена, независимо от всичките взети предохранителни мерки. Животът ѝ се е превърнал в кошмар, тъй като при всяка близост със съпруга си тя забременявала.

Тази жена обвинява лекарите в некомпетентност. Според нея лекарите не могат да намерят подходащ метод за контрацепция. През последните пет години, 23-годишната Джема Потър е забременявала шест пъти, въпреки използването на всички възможни начини за защита.

Сагата с контрацепцията за англичанката започва през 2006г., когато тя среща бъдещия си съпруг. Още тогава Джема е взимала противозачатъчни таблетки, които се оказали неефективни. Три месеца по-късно момичето забременява и ражда син.

След като в младото семейство се появило момченце, Джема отново се върнала към противозачатъчните. Те отново я подвели и през ноември 2008г. тя забраменява отново и ражда дъщеря.

Г-жа Потър е решила да сложи извънматочна спирала, която, според лекарите, е най-ефективният метод за контрол на раждаемостта, но било установено, че Джема е бременна отново. Но всичко приключило печално, тъй като след шест седмици момичето получило спонтанен аборт.

След това Джема режава да опита отново с инжекционни контрацептиви. Но отново нямало резултат. Последвала четвърта бременост.

Личния живот на тази жена е изпълнен със страх от  забременяване. Тя е изгубила желание за интимност, защото след всеки опит следват нежелани последствия. Тази тъжна история не свършва до тук. Поставили ѝ хормонален имплантант ефективността, на който специалистите определят до 99%. Новата бременост е била прекъсната на 11-та седмица. При Потър отново станал спонтанен аборт.

В края на крайщата измъчената Джема решила да се върне към оралните контрацептиви. В резултат на това, тя отново е  бременна и се намира в десетата седмица от бремеността си.