Жител на йеменския град Таиз Слем Аяш обещал да даде дъщеря си за съпруга на млад мъж, който поиска ръката й, ако му даде милиона “ харесва “ в социалната мрежа на Facebook.
Това необичайно изискване се обяснява с това, че бъдещият тъст е поет, а творчеството му не се ползва с голяма популярност в Интернет. За претендентите на ръката на момичето се дава един месец за изпълнение на поставеното искане.
Тази новина бързо се разпространила в мрежата. Йеменци съчувствайки на поета и жениха призовали ползващите Facebook да бъдат активни и да не жалят “ харесва „, за да стане сватбата по-бързо.
Поетът се надява, че цялата тази необичайна история не само ще му донесе популярност, но и ще се превърна в пример за други родители на булки, които ще преминат от традиционно откупване на невястата към цифрово.
Размерът на зестрата в страната в момента възлиза на около един милион реала или 5000 щатски долара, които не могат да си позволят повечето от ухажорите.

Една майка завела 18-годишната си дъщеря при лекар, оплаквайки се, че тя постоянно боледува. Лекарят прегледал пациентката и казал:
– Тя е бремена в четвъртия месец.
– Какво говорите, докторе, дъщеря ми е добро момиче, тя никога не е имала нещо общо с мъж! Нали така, дъще?
– Даже не съм се целувала нито веднъж! – изкрещяла девойката.
Докторът нищо не казал, отишъл до прозореца и започнал да се взира в далечината.
Минали пет минути.
– Докторе, какво не е наред? – попитала майката.
– Нищо. Просто в такъв случай на изток трябва да се издигне блестяща звезда и трима мъдреци да се спускат от хълма. За това стоя и чакам…..

Слънцето прежуряше безпощадно. Листата на дърветата се бяха свили, сякаш  искаха да запазят последната влага останала в тях. Хората минаваха и всеки търсеше сянка.

Само две жени стояха и се гледаха. Познаваха се много отдавна, но не бяха се виждали дълго време. За тях жегата не съществуваше, имаха да си кажат толкова много неща.

Сребърни нишки се прокрадваха в косата на едната, но другата не се бе оставила на „милостта“ на времето и бе боядисала косите си в червено.

– Тогава бях сама, – каза червенокосата, – дъщерята се беше омъжила, а със сина ти знаеш, не се виждахме изобщо…..Направих голяма глупост.

Приятелката й я погледна учудено, но не каза нищо.

– Той идваше често да ми помага в магазина, продължи червенокосата. Хората започнаха да говорят…. и се оженихме.

– Не си сбъркала, – пое дълбоко въздух другата, – самотата е страшно подтискаща.

– Той е добър човек и с него се разбираме, но майка му е зла. Навсякъде се вреше и ни раздели. Сега съм при сина помагам му за децата. Жена му отишла в Гърция на работа.

Другата жена я погледна нежно и успокояващо, наведе глава и тихо каза:

– „Няма праведен на земята, който да прави добро и да не греши“.

Двете жени се прегърнаха. Утехата кацна на рамото на червенокосата и тя се усмихна….