Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.

Веднъж Неофит разговарял с един приятел атеист.
– Казваш, че си станал християнин?
– Да.
– Тогава сигурно знаеш много за Христос. Кажи ми в коя държава се е родил?
– Не знам.
– На колко години е умрял?
– Не знам?
– Колко проповеди е изнесъл?
– Не знам.
– Много малко знаеш за човек повярвал в Христос.
– Вие сте прав. Срам ме е, че не знам много за Него. Но аз знам това, че преди три години бях алкохолик, имах дългове, бях се разделил със семейството си, жена ми и децата ми се страхуваха от мен, когато се прибирах в къщи, а сега не пия, върнах си всички дългове. И всичко това благодарение на Христос Това е, което знам за Него.

В продължение на многовековното съществуване на Римската държава, правото е извървяло доста дълъг път на развитие. Първоначално възникнало като право на общините, а по-късно прераснало във всеобщо право на държавите в света. Пълна кодификация на римското право се е извършила след падането на Западната Римска империя, при Юстиниан, император на Източната римска империя.
Амбициозният император, стремейки се да възроди римската държава, решил да я постави на правова основа. Създал специална комисия за изучаване на законите на Римската република и Римската империя, както и известни произведения на римските юристи. Била щателно разгледана и римската правова практика заедно с доказателствата  на римските съдилища. От обработените материали, Комисията премахнала всички остарели, неизползваеми и непригодни за новите условия. В резултат на това се появил правовия кодекс на Юстиниан, в който влизало всичко най-добро от римското право, изразено в ясни закони и правови формулировки.
Създателите на този кодекс утвърждавали, че тези закони са били, за да се съхрани реда в държавата и отношенията между хората.
Кодекс на римското право се превръща в основа за много следващи правни системи. Нейните правила и определения се използват и в съвременното право.

Името „усташи“ идва от хърватския глагола ustati и означава „въставам“, а усташ означава бунтовник, въстаник.
Усташите са хърватско крайнодясно освободително движение. Създадено е през 1929 година от Анте Павелич и се е занимавало с атентаторска дейност и политически убийства. При основаването му през 1929 г., основната цел на движението била обявяването на Независимата хърватска държава.
През 1941 година Югославия капитулирала пред германците и усташите станали съюзници на Хитлер. Той им помогнал да основат Хърватската независима държава. Тя просъществувала  от 1941 до 1945 година и в нейните предели, освен Хърватска, влизали Босна и Херцеговина. Тогава усташите започнали да безчинстват в Босна и Херцеговина. Много хора умрели в концлагерите, създадени по примера на немските.
Усташите се опитвали да скарат сърби с мюсюлмани. Евреите, циганите и най-вече сърбите са били враговете на усташите. На мюсюлманите се е гледало като на съюзници, но за тях са казвали, че са част от хърватския народ.
Усташките лидери емигрирали в Западна Европа, след като Тито взема властта и била образувана Съюзна федеративна република Югославия. Когато започнало разпадането й в началото на деветдесетте години, усташките емигранти се завърнали и се включили в борбата за извоюване на независимост на Хърватска. Те искали Босна да е неизменна част от нейната територия.